Пролетта дойде

    Как се пише курсов проект? По който вече съм 2 дни назад. И нямам никакво настроение дори да започна. Лошо, много лошо....
    А не мога да се обадя на Надето - моята будна съвест - тя съвсем ще ме разпердошини заради тази поредна проява на безотговорност. Или, по лошо, ще си замълчи, пасивно-безучастна, улегнала матрона, която няма нерви и време да се занимава с детинщини. Кога стана така, че приятелката ми се пенсионира от живота?
    Обаче ще я напиша тая проклетия, и не за друго, а заради пролетта. Пролетта дойде - видях я днес :) - и ако не друго, си мисля, че поне съм длъжна да разчистя вехториите, натрупани за няколко месеца хлад (то, студ да кажа, не мога). Което включва изостанали домашни, невзети изпити, понащърбени чаши за кафе по шкафовете, стари видеокасети и тонове хартия, изпринтена и натрупана по безформени купове и разпърцани папки навсякъде из къщи. Време е. Как искам да видя напъпило дърво!
    Знам, гледах прогнозата, че идва студ, но някакси не мога да повярвам. Просто мирише на пролет - дори и в този гноясал град, из купищата боклуци, пръснати из малките, парцаливи градинки между блоковете - дори и тук пролетта е по-силна от човешката мърлявщина. Ароматът на пролетта не може да се сбърка - мирише на живот, толкова силно, толкова естествено... Точно както ноември мирише на гробища, на тлен и край.
    Мисля си, че ако се оставя на своя естествен, пророден ритъм, както го прави вълчицата, да кажем, бих живяла дълго и щастливо. Опитвам се. 
    Опитвам се да съм на 23 - млада, затрогващо млада, опитвам да живея просто, да се радвам на малките неща. Не е трудно, но на моменти не е и лесно. Има конфликт. Не съм ампутирала от себе си онзи хъс за постижения, злобната амбиция да си отгоре, най-отгоре, да ръфаш и дърпаш всичко, което ти  пречи да се катериш. Обаче знам, че този хъс едва не ме уби - буквално - едва не разруши психиката ми - не беше много отдавна.
    Сигурно някой ден пак ще се върна към онова свое - аз го наричам университетско - състояние, в което основната задача е да си най-добър от другите, пръв сред равни. Подозирам, че няма да го избегна. Засега не го искам. Сега само ми се живее. Безусловно. Без средносрочни и дългосрочни цели. Всъщност... да родиш и отгледаш дете брои ли се за дългосрочна цел?
     Искам да разцъфна. Въпрос на смяна на приоритети, сигурно... За пръв път в живота си не се сравнявам с другите.
    Искам да видя цъфнало дърво...