Пролет ли? Не навсякъде, приятели!

Ето и едно линкче със снимки от миналата седмица.

Мога само да кажа "Уау" :) Била съм на Рилските езера лятото и дори тогава там на места има преспи сняг. И искам пааак! :)

ех как ти завиждам.......и аз искам

Прекрасни снимки, много са красиви и е много приятно да ги гледам :) Аз обаче хич не съм по планините и ми доставя много по-голямо удоволствие да се радвам на тези красоти от разстояние :)

Страшно много ми се ходи и на мен на тези езера! Снимките са прекрасни! Наистина чрез тях може да се усети духа на планината!Разбирам те напълно за реенето - и аз като съм на планина, изпитвам единствено нужда да замълча и да усещам повея на вятъра:) Имам чувството, че планините си имат свой собствен глас, който ако се отпуснем и затворим очи, можем да го чуем и най-странното - сякаш да разберем какво ни казва:))) А маршрутът Ком-Емине ми е все още несбъдната мечта - направо ти завиждам, че си го извървяла!Не знам колко подготовка ще ми бъде нужна обаче, все пак трябва тренинг:)

Павлина, подготовката е  в  два аспекта: единият емного  добрата екипировка. Без хубави обувки просто нямасмисъл, гети,  дъждобран, средства против слънце, топли дрехи,фенерче, котки...  цял  списък  от  неща, в  зависимост от  сезона.  Когато  ти стане  актуален този  въпрос,  мога  да ти  пратя моя  списък.

А  за тренировката  - достатъчно  е  да  ходиш на  Витоша. Черни  връх  е  достатъчно висок, денивелацията  е  напълно  достатъчна, акотръгнеш   например  от  Драгалевци, за да  придобиеш  тренинг.  От началото може да  се   качваш  до  Бай  Кръстьо,после постепенно  да  увеличаваш  и един  ден...  върхът!  Тогава  вече  ще си готова  за  всякакви  походи.

И трето нещо  е  важно:  добър  и мъдър водач.  От  неговото  решение може да   зависи  животът  на хората  с него.  Аз  имах  късмета да  тръгна с  правилния   човек още  преди години...  благодарение  на него  ходя по  баира  и  до  сега.