Пролет в градината

 

Загубих си нещо способността за писане на дълги напоителни текстове. Или може би се върнах към визуалната си страна...
Всяко зло за добро :).
Нека опитам още веднъж...

Започва вторият сезон на сериала Българи-градинари в Америка; и понеже ще съм много по-дисциплинирана, когато знам, че бурените ми ще ги вижда светът, реших тази година да ви показвам как си гледам градината...
Страхувам се, че няма да има много екшън в тези постове, ще гледам да компенсирам с драматични снимки и клюки :)))...
И така, представям ви Началото - ето от това парче земя трябва да направим човек, пардон, градина:


                   

А, началото въщност е доста по-отдавна, когато бях на 6 и баща ми ми отдели едно късче земя  и ми каза: "Това вече ще е твоята градина. Трябва да се грижиш за нея така, че да да расте"
Баща ми беше истински пророк - преди 40-50 години, когато в България пестицидите се смятахa не по-опасни от пудра за бебета, той практикуваше това, което днес тук наричат "органично земеделие". Никакви химикали, изкуствени добавки и стимулатори на растежа.

Така че аз не започвам съвсем на гола поляна: в гените ми дреме опитът на десетки поколения земеделци; и знам как се нарича онова нещо, което, като го настъпиш по дървения край, те удря здраво с  металния :).

За професионалистите сред вас - площта на земята, която ще обработваме, е около четвърт декар. Водата за напояване идва от десет крана като тези двата тук, разположени по средата на парцелите:

                  

През април желаещите да се правят на градинари си донасят маркучи, мотики, детски играчки и др.п. Местата се заграждат почти задължително заради напастта от зайци, населяващи всички предградия на Чикаго. И докато от тях може да се спасиш с лека ограда, от катериците няма спасение - добре поне, че единственото, което ядат, е царевицата... Тази година няма да садим царевица, освен ако някой не ми подскаже начин, който ще спаси мамулите ни, без да ни вкарва във вечерните новини :).

Хората, които избират да прекарват част от свободното си време тук, са най-различни. Някои от тях са супер амбициозни и започват като южния ни съсед - както виждате, той е насадил вече лука си (или първия възможен ден, т.е. преди десет дена, или го е посадил в саксии вкъщи и го е пресадил тук).

Други пристигат тържествено един ден с децата си, засаждат нещо и след това не се вясват с месеци. Същевременно нещото е удушено от бурените и като дойдат към юни, или използват въображението си, спорейки дали са засадили домати или дини, или посещават градината на северния ни съсед. Той живее точно  до градините в тази къща, която си е построил сам, и е местната забележителност.
Като ви покажа снимки от това, което прави, ще разберете защо :).
Дошъл е преди тридесетина години от Сирия с баща си братята си, създали строителна компания ПРЕДИ къщите да почнат да се продават 2 за долар, и сега май е пенсионер...

 

Следвайки примера на баща ми, тази година дадохме на децата опитно поле:

 

 

 

 

И при хубаво време, много работа и късмет, от голата поляна ще се роди нещо такова:

 

         

 

 

 

Та така... лука за салатата го засадихме навън, краставиците, марулята и доматите - вкъщи на топло.
Ракията- от вас