Прокажени болни цветя

Прашни улици и калдъръми,
смахнати млечни лица...
Увиснали гнили салкъми,
падат глухо в калта.

Остър мирис пронизва света,
убожда разплутата кожа.
Влажна болка потъва в прахта,
заспивайки в меката ложа. 

Мълчание пронизително пищи,
оглушава битието изпразнено,
далеч от живи и цветни души,
вилнее от гнилост раздразнено.

Млечни лица сълзи изливат,
напоявайки черна земя,
духове неспокойни раздират
прокажени, болни цветя.