Произхода на думите
Преди малко ми направи впечатление, че в сайта вторник е представено като Tue и го поправих. И отново се замислих за значението на думите. Откъде идва думата "Вторник"? Може би от "втори"? Втория ден от сътворението на света? Или втория ден от седмицата?
За думата прахосмукачка знам откъде идва и защо е такава. Ами думата "човек"? Значи вървели си хората и не са можели да говорят и в един момент посочили някого и казали "човек!". А думата "камък"? Някой си видял камък и казал "камък"! Странно, как са се оформили толкова много думи в човешките езици, може би в древността не са познавали авторските права? И как според вас един човек за пръв път е казал "камък" и след това се е разпространила из множество поколения и е станала нарицателно име за това "нещо"? Вие като погледнете един камък казвате ли си "хъм, това е камък, но защо се казва така?". За прахосмукачката е ясно - това е уред, който смуче прах (не е наркоман обаче, защото е неодушевен предмет). Въпросът е защо вазата се казва ваза, пръста е пръст, а кутията кутия? Щом има много езици, и всички наричат дадени неща с различни думи, значи е изключено самия предметда "излъчва" някакво асоциативно значение, което да носи и конкретните срички за обозначаването му. Много ми е интересна тази тема :)
А как бихте обяснили липсата на думи изразяващи абстрактни понятия като чувства в някои националности?
Няма смисъл да се мъчиш - просто няма да ти стигне живота ;) Ако евентуално някой ден в далечното бъдеще (а дано да ни споходи щастието на Дънкан Маклауд) успееш да откриеш произхода на всяка една дума в нашия език, то тогава приятелю - ти вече ще знаеш смисъла на нашето съществуване.
И за да ти помогна в начинанието ще ти кажа, че хората не са чак толкова умни, че да измислят цял език ;)
Teri, той и Витгенщайн, явно, често си е задавал тези въпроси и стигнал до извода, че (за да го формулирам по-кратко, ще имитирам стила на един известен "мислител"-специалист по всичко): "Има име - има нещо, няма име - няма нищо" :)
Много я обичам тая теория - забравяш му името и решаваш проблема :)
Абе не е съвсем така. Не винаги, когато е налице име, има нещо :) Ето например, като бебе съм измислил своя дума - "бижганка". До днес няма на какво да се лепне, но думата си съществува :)
Teri
О, много ми беше любима тази тема.Тия въпроси си ги задавах на около десетгодишна възраст. 10 години след това , като почнах да уча историческа граматика и се светнах от къде произлизат ,а после ме и скъсаха - а мерси. Не искам да знам вече...
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Да, определено с имената ми е по-интересно :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Баща ми е луд по история и като го питам защо ме е нарекъл така, разправя че пра-пра-пра-пра дядо ми бил хан (май вече е кан?) Аспарух:) И в детската градина съм се представил на учителката като Хан Тервел, и тя ме записала така в дневника :) Баща ми отишъл на родителска среща, видял първо име Хан, а фамилия Тервел и умрял от смях :)
Teri
И аз понякога се улавям в размисли за произхода на една или друга дума в бълграрския, но и в английският език. Имам чувството например, че английският е хибриден език, създаден от смесването на френски и скандинавски думи, изговорени с ирландски акцент ;) Обаче въпроса е как пък са се зародили латинският и немският? Според това което съм чел преди 5000 години всички индоевропейци са говорили на близки езици и смесването им с други култури, обособяването на различни племена е обослувило и обосбяването на първообразите на езиците в наши дни. Със сигурност темата за произхода на живота и еволюцията е много по-интересна, защото езиците са само техен продукт.
Най-общо еволюционният ни път на хора е такъв: Генетичният код на човека е от първите едноклетъчни. Двустранносиметричното тяло ни е наследено от безгръбначните животни. Костният ни скелет е по наследство рибешки. Слуховият ни апарат е също по наследство от рибите. Петопръстните ни крайници са спомен от времето, когато сме били земноводни и влечуги. После сме били примитивни бозайници и това е докарало нашите удължени крайници, зъбната система, млечни жлези, окосмяване и т.н. Еволюция в процес на 3.5 милиарда години, в която няма и следа от намеса на Бог или на висша сила и в която няма нищо общо с описаното "сътворение" в Библията и свързаната с това теория за езиците.
Ясно сега е, че първобитните са имали никакъв в началото и ограничен в последствие езиков запас. Аборигенския език примерно е много беден, а тяхната култура е най-близка до първобитната, тъй като тези хора, отделени от останалия свят са били изостанали в еволюцията си, за разлика от другите народи. Предполагам специалистите в тази област имат разумни и доказани теории на въпросите, които си задаваме тук :) Дано някой от тях се включи!
Аз пък понякога от лигня измислям нови думи. Примерно думата "путкеса" - със сигурност мой патент (проверете в google - няма да намерите нито един документ, който да я съдържа;) Първата й част сами се сещайте от къде идва, а втората произлиза от любимата ми дума "простакеса". Смисълът й е "Жена, стигаща до висша простотия, ръководена от...." Тук се самоцензурирам и уточнявам, че съм я използвал изключително в рамките на разговор с приятели[ки]. Който се е засегнал да ме извини, а на който му харесва - предоставям му да я ползва първите 10 пъти без пари ;))
Aurin, а твоят ник от какъв произход е?
Едно време, когато бях малка баба ми вместо да ме преследва с топли пуловери или парче баница в ръка, тя не пропускаше възможност да ми пълни главата с какви ли не латински сентенции и други подобни. Та от нея знам, че на латински (от където по-късно попадат в някои западноевропейски езици) наименованията на дните съответстват на планетите от слънчевата система. Sunday- ден на слънцето, Monday- ден на луната. Другите да си кажа честно не ги помня.
Мога да представя и някои тълкувания на българските наименования на дните от седмицата.Чрез използване на материал от обичайно-обредните практики от два типа речници, различни по характер (Тълковният речник на Н. Геров и Енциклопедичният речник “Българска митология”) могат да се направят следните изводи:
Названията на дните от седмицата са развили многобройни символични значения, които са свързани с представите на българина, че едни от тях са лоши и опасни, а други – добри.
От фразеологичните модели, конструирани на принципа “ляво-дясно” от опорната дума (символ на “доброто” и “злото”) се вижда, че понеделникът, колкото е маркиран позитивно (велики, чист, похлупат), толкова и негативно (вран, песи, бесен).
Неделята като ден е свързан с утвърждаващи атрибути (велика, кръстна, кръстопоклонна, опална, светла), но като седмица е по-скоро с негативна характеристика (суха, нечиста, гладна, черна, глуха). При четвъртъка също преобладава негацията (несвъртък, въртоглав) срещу единственото положително прилагателно – велики.
При петъка е обратно – атрибутивите с положително значение са два (велики, светъл), а с отрицателно-един (мъртъв).
Това е просто е просто един отблясък, един нюанс към значението на дните на седмицата в българския език.