Производствена авария

Тия дни съм избушила тотално. Нервен срив. Има защо. Задачи, задачи, задачи... Изисквания, изисквания, изисквания... И едно магаре Марко, което вече не е в състояние да издържа перманентно увеличаващото се натоварване. Преструктурирания х3... И случайността става необходимост. Случва се производствената авария. Добре поне, че този път няма човешки жертви, освен уплах, нерви, сълзи, крясъци и лудости на моменти. Но пораженията са само в техника. Не, че е малко. Не, че не е изнервящо. Ама колко от нас умеят да работят с пожарогасител, да дават адекватна първа помощ и като питам "Къде ми е противогаза", защо ми се смеят? Защо ми се смеят, когато искам на входната врата от вътрешната страна да има дръжка, а не топка, за да може при евакуация да мога да изляза без да ми е необходим ключ? Защо, когато обръщам внимание, че се нарушава ЗЗБУТ (може един път да се е случило), ми се отговаря - "Това да е проблемът!". Дали да не взема да си върна аватара с каската, може пък да се почувствам малко по-защитена.
Време на промени. От първи клас - така. А аз имам съвсем други планове!

П.П. По мое желание съм пуснала тези мисли само в личния ми блог.