Тъмнината бавно отстъпваше пред първите слънчеви лъчи. Тишината постепенно се оттегляше с пробуждането на града, превземана от гласа на цивилизацията.

Толкова символика има в пробуждането – мислех си, докато приготвях кафето. Всеки нов ден е един вид раждане, ново начало, старт и същевременно следващо стъпало, продължение на започнала някога история, поредната крачка в житейския ни път.

Има разлика, обаче между събуждане и пробуждане. Много хора будуват без да се пробудят с години, а понякога и цял живот.

В един филм се казваше, че всяка изтичаща минута е шанс да променим съдбата си, но това е възможно единствено за отвореното, пробудено съзнание. Онова, което не просто гледа, а вижда, не просто чува, а се вслушва, не просто съзнава, а осъзнава, …

Из стаята се разнесе приятен аромат и хриптящ звук  от кафеварката, която ми съобщаваше, че си е изпълнила задачата. Езикът на машините е прост и ясен, няма подтекст, втори план, сигналите са еднозначни. Така е, защото при тях отсъстват емоциите и чувствата, които оцветяват, а понякога замъгляват човешкото съзнание, но пък правят живота ни пъстър и вълнуващ.

Извадих любимата си порцеланова чаша, изрисувана с макове, маргаритки и синчец, напомняща на пролетна поляна. Ритуалът на пробуждане е важен, защото налива основите на деня и е добре да започва с нежност, естетика и красива емоция.

Първата глътка изпълни тялото ми с топлина и виталността бавно обзе цялото ми същество. А сега… музика, за да захраня  и заредя още едно сетиво. В ежедневното ни раждане не бива да пропускаме нито едно от петте си сетива, ако искаме да започнем деня си заредени с положителна енергия и усмивка. Сетивата са невидимите антени, които ни свързват със света – хубаво е да са добре настроени и обгрижени.

За мен, като човек, който се занимава с психотерапия, пробуждането е изключително важно, то е мелодията, която разсвирва струните на психиката ми, а тя е моят основен инструмент за работа. Психологическата работа представлява едно нескончаемо пробуждане и прераждане на душите. Психологът трябва да е пробуден, за да пробужда!

От малка имах обострено чувство за справедливост и развита сетивност, които качества ме караха да се бунтувам и страдам за много неща. Казвах си, че като порасна ще намеря начин да оправя несъвършенствата в света. Тогава си въобразявах, че трябва да се случи със замах – като с магическа пръчица. Едно завъртане и всичко става добро и прекрасно. Исках да открия панацея.

Днес вярвам, че промяната е процес и именно в това е смисъла – постоянно развитие и прогрес. И най-прекрасното статукво не може да се сравни с възможността и надеждата за непрестанно усъвършенстване, разгръщане и обогатяване. Представете си да живеете в идеалната къща с идеалния човек, при идеалните условия, знаейки, че сте постигнали всичко и утре отново ще сте абсолютно същите, защото сте изпълнили потенциала на възможностите си, постигнали сте всичките си мечти – дали ще ви се стори идеално?! Нима това е раят, с който често ни изкушават и към който се стремим?! Според мен понятието рай придобива смисъл и съдържание, едва когато се свърже с понятията безкрайност и динамика – безкрайно развитие, безкрайно учене, безкрайно търсене, безкрайно откривателство, безкрайно пътуване, безкрайно променяне… Затова, може би толкова се страхуваме от смъртта. Не ни е страх, че ще изгубим натрупаното, не ни е страх, че ще изгубим статуквото(кой мечтае за безкрайна еднаквост?) – страх ни е, че ще изгубим процеса, че ще свърши пътешествието. Но… това няма да стане, нищо във Вселената не е окончателно, статично и крайно, напротив – развиващо се, динамично и безкрайно е. Дори точните науки вече разполагат с инструменти, които да докажат това и го правят. Трябва само да виждаме, да се вслушваме и осъзнаваме вълшебството на живота, който ни заобикаля.

Тези мисли съпроводиха последната ми глътка кафе. Пробудена съм и днес!

 Ирина Кирякова http://irinakiriakova.alle.bg/