Приятен ден с Шрек!

Ето и резултатът: :)

Да, това се искаше, Нелка :)

Замислих се дали правилно съм се изразила. "Приятен ден!" какво е? Пожелание или поздрав?  Щом "Добър ден!" е поздрав, значи и  "Приятен ден!" също можем да го отнесем към поздравите. В тази връзка си помислих, че ние, човеците, бихме могли да се  поздравяваме вместо със стандартното "Добър ден", с "Приятен ден!", "Хубав ден!", "Чудесен ден", "Прекрасен ден!" и т. н.

Всъщност най-важното може би е не как точно сме се изразили, а дали не сме пропуснали да се усмихнем и да кажем нещо мило на хората около нас. Защото напоследък все си мисля, че при отлагането за утре, или за някой друг път, може да се случи така, че да загубим завинаги тази възможност.

Edин познат винаги казваше: "Лек и приятен ден", вместо "Добър ден".

А един друг познат, швейцарец, вместо "Добро утро" казваше "Einen wunderschoenen guten Morgen", т.е. "Едно чудно хубаво и добро утро". :)

Явно ще има поддръжници на твоята инициатива.

Значи и аз попадам в графата "откриватели на топлата вода" :) Даже при твоите познати поздравите са още по-интересни. Това ме подсеща за нещо от рода на:

Вълнуващ и щастлив ден!

или

Приказно красиво утро!

или

Очарователна вечер!

Ами хубаво би било...

Куини, очарователно е, че си се сетила да напомниш колко е важно да сме учтиви :). Помня една мисъл на Сервантес "Нищо не струва толкова евтино и не се цени толкова скъпо, както вежливостта".
За съжаление сред нас думите "моля", "извинявай" и "благодаря" не са толкова популярни (особено втората). А в българския има толкова думи, които изразяват учтивост...
Сполай ти :)!

Много сладко :) Аз пък много харесвам поздравът "Здравей", защото го свързвам с "бъди здрав".

И това, ако не е интуиция... Ще се самоцитирам:

Всъщност най-важното може би е не как точно сме се изразили, а дали не сме пропуснали да се усмихнем и да кажем нещо мило на хората около нас. Защото напоследък все си мисля, че при отлагането за утре, или за някой друг път, може да се случи така, че да загубим завинаги тази възможност.

На един човек от днес нататък няма да е възможно да му кажа нищо мило и хубаво вече.

Току-що ми съобщиха, че единственият ми по-близък роднина (като изключим сестра ми) - моят любим, скъп вуйчо, е починал днес следобед. Човекът, който юнашки се бореше с рака цели 11 години и не му се даваше! За много лекари неговият случай се определяше като изключителен за медицината, защото още преди единадесет години на вуйчо ми му бяха сложили етикет БЕЗНАДЕЖДНО БОЛЕН.

Почивай в мир, мили ми вуйчо!

Поли, моите съболезнования за вуйчо ти. Знам какво е, губила съм близки по този начин.

А по темата на постинга - идеята ти е чудесна и се присъединявам от сърце. Това, че и други хора са се сещали за подобно добро послание, прави нещата още по-хубави.

Чудесна лунна вечер на всички!

поста ме накара да се усмихна :)

и от мен ...моите съболезнования.

Казват,че животът е едно справяне.Тези моменти на раздяла с близки са доказателство за това.

Щях да напиша нещо забавно,но...моментът е неподходящ.

Благодаря ви за съболезнованията. Животът е едно справяне, да. Наистина, много точно е казано.

А пък справянето с разделите с хора, които обичаме, става  отчасти, след много време и никога не се преодолява напълно.

Опитвам се да се освободя от хватката на натрапчивото в такива мигове Безсмислие на живота, което се опитва направо да ме удуши с костеливите си ръце. Искам да му се противопоставя, но на моменти никак, ама никак не успявам.