Приятелят ми Иво

Прекрасни снимки, наистина! На мен също последната най-много ми харесва и ми напомня пък за един мой приятел. Той е .... не мога да му сложа етикет, но да речем различен... от всички, които съм срещала в живота си. Различен е с ъгъла, под който гледа на живота, с високото си ниво съзнание.. :) Отвлякох се...

Та той ми разказва как един ден се разхождали със сина си след обилен дъжд. Малкият надскочил една локва и казал "Тате, за малко да стъпя в локвата!", а отговорът бил провокиращ "Не, тате, за малко щеше да стъпиш в небето". Чак тогава синът му се вгледал в локвата и видял небето :)

Никога няма да се сетя да погледна в локва, но добре че има такива хора, които го правят и ни показват красивите малки неща, които все пропускаме, докато се надбягваме с времето...

Лошо е обаче, когато се интерпретират чужди идеи не се посочва източника.Аз имам един триптих и съм го озаглавил "Нотите на Миро". Харесвам Хуан Миро и по този начин съм отбелязал, че използвам негови идеи при живописване ,но и в негова чест и почит съм направил картините. Не желая зрителя да бъде заблуждаван. Не е коректно. В цивилизованите държави така се прави.

Ген - за да не се чудиш, Случайна ни разказа за твоята идея :) И просто се чудех колко време ще изтраеш преди да споменеш, че замъкът е твоя идея. Само не разбрах, как фотографът е разбрал за нея. Може и да греша, и вие двамата да се познавате и да си обменяте идеи, но...честно казано съм виждала доста снимки/картини от този тип. Дори имам на стената една картина, на която е нарисуван пейзаж и отражението му в езеро. Може би и те са те копирали, не знам.

Знаех си, че снимките на Иво ще ви харесат. Той не е професионален фотограф, занимава се с писане и политика. За мен той е Разказвач - умее да разказва приказки. Дени, мен също първата снимка ме впечатли много. Всъщност, колебаех се дали да не поискам нея за корицата, но после реших в полза на цветовете и позитивната Локва :)))

И на мен ми писна от теб. Честно, без поза и взех да се появявам отново тук защото каза, че се махаш.Явно трябва да почакам отново.

П.П.Все се питам и не си отговарям.Защо като се появя аз тук блога живва. Можеш да триеш.

Стига сте се карали за глупости. Не исках да подклаждам разпри, но ми стана много смешно от бързата и очаквана реакция. И реагирах съвсем искрено и спонтанно.

И последно - цялата история с тия отражения ужасно напомня за будистката история за съня за пеперудата - аз човек ли съм, който сънува, че е пеперуда или пеперуда, която сънува че е човек. И още по-последно, идея не е равно на творение. И аз мога да имам идея за невероятна картина, снимка, теория, бизнес и т.н. Докато не бъде осъществена, идеята принадлежи на колективния дух. Освен ако не си я патентоваш, но не мисля, че патентоват идеи...

П.С. И колкото и да ти е странно, Дени също може да ползва Гугъл...

Чао до нови срещи:)))))

В некои моменти само седя и си мисля, в други - само си седя :)...
Та в един от редките първи моменти се зачудих: абе, в Америка и България се празнува (макар и по различно време) Деня на труда - ден, в който всъщност никой не работи. Ха кажете сега има ли логика в тоя живот???

Случайна, снимките са прекрасни.
Първата просто трябва да е черно-бяла. Дърветата ме опиват в нея, аз имам колекция снимки на дървета (това е един от любимите ми обекти - никога не се оплакват, че са качили кила и червилото им е размазано :))).
Тая във Венеция също е много впечатляваща - мои приятели, уви, не аз, ходят често до там и са ми пращали снимки от същото място, ама с кофти гл. точка - целият преден план е кеят. А Иво е сложил лодките в центъра, а лодките  всъщност са = на Венеция.
Скрежът в третата е хубаво попадение, но светлината е недостатъчна.
Четвъртата е снимка с позиция - нямаше да е същата, ако го нямаше мъжа с официалния костюм и ясно дефинираното социално разслоение.
Последната също е прекрасна, и тук не става въпрос за идея - а за око. Повечето хора просто биха отминали това отражение, тичайки да не изпуснат автобуса :).

 Снимките са толкова вдъхновяващи, имам усещането, че всяка от тях разказва история, която чака да бъде написана. Благодаря на Иво, задето ги е направил и на Вас, че сте ги качили, те ще са моята муза съвсем скоро. ;)

Прав си, че не ми е работа да се меся в чужди взаимоотношения - ваши са си, правете каквото си искате. И Случайна и ти сте възрастни, оправяйте се.  Но, Ген, нито ти, нито шопар, нито някой друг, ще ми казвате кога и какво да мисля и кога и какво да говоря. Дори и да чета само марксистка литература, пак имам право на своето мнение независимо колко образовано, или не или умерено или не, е то. И след като си написал нещо, аз ще го коментирам въз основа на написаното от теб. Останалото не ме интересува. И пиша н-ти коментар, не толкова заради прословутата снимка, а защото ме е яд на това доста характерно за бглог отношение. Ей затова вече никой не пише тук, защото някои хора постоянно се опитват да всяват страх в другите и да осмиват познанията им. А всъщност ние сме тук не за да демонстрираме знания, а за да ОБМЕНЯМЕ знания и опит. И когато напишеш нещо в публичен пост, а не на лично съобщение, то е общо и достъпно за всеки да го коментира. Всеки, включително и мен. 

Сполай ви, до нови срещи по Нова година:)))))))))))

Ако ти не беше попитала, Ела, не мислих да отговарям.

О, аз не се възмущавам, чудя се какво стана с онзи Рицар.
Рицарите защитават жените, нали знаеш :).

Далето не пише от много време нито на Главна, нито в Предучилищна. Липсва ми и се надявам всичко с нея да е наред.

В кръга на приятелския майтап - не те ли дразни Случайна, защото не прелива от хвалби колко е велико това, което правиш :)?

Аз заминавам в творческа командировка за 3 дни. Да слушкате. Като се върна, ще ви донеса ябълка. Не на раздора, де :).
Last, but not least  - аз не писах тук цяла година. Пък блогът не умря.

Не ми трябва никой да ме хвали.Ти си ми достатъчна. Нали си спомняш коментара за една скулптура как се изрази със суперлативи за не видяно никъде . Надявам се да си била искрена. Даже и една картина ти пазя, че я резервира.:))))

"Останали сте няколко жени и преливате от хвалби колко е велико това, което казвате." -- много се надявам да си искрен, когато казваш, че цениш мнението ми :)))...

Ела, благодаря! Третата снимка е от телефон, затова качеството е такова. Но пак е прекрасна - хиляди нощи съм избродила из Седмочисленици, но не съм виждала така върбата - с блуждаещите светлинки, със замръзналите клони, със сгушения минувач...

Дениджейн, предпочитам да си говорим :))).

Шели, и аз мисля, че една идея може да се разработи в хиляди варианти и е важен точно начинът, по който авторът е видял ситуацията. Затова е автор, в края на краищата. Темата за любовта, раздялата, смъртта, есента... всичко това се развива в поезията от древногръцките песни до днес - кой претендира за собственик на идеята? Ама, че глупости, пак почнах да се нервирам!

Мортиша, с нетърпение ще очаквам да видя плода на вашето вдъхновение. Предварително ви благодаря от името на Иво и от свое име - ако сме събудили някоя муза, това за нас е велико постижение.

 Анастасия, след като получих тази снимка, започнах по- често да се заглеждам в локвите. Всъщност, в тях може да се види всичко, обърнато наопъки. Дори огледалният образ на красивото е красив, само трябва да го видим.

ЦЪЪК

Това, което линкваш е така, защото това съм прочел и съм харесал.Все пак от всички глупости, които си написала може и аз да харесам нещо. Но забележи какво казвам по горе , че там в стихотворенията не бива да се пипа.А това че не харесваш това, което правя си е комплимент, все пак хора с изградена култура са дали добра оценка.

Схемата отново ти проработи, сега е време да се оплакваш, после да искате бан и така нататък. Ина, върнах ти Случайна в блога можеш да си ми благодарна.Сега скоро няма да си ходи.Заредихме я.

Какво стана тук, бре? То човек да не ви остави за малко и да отиде на купон ;)

Искате ли странично мнение? И да не искате, все тая – попитах от учтивост...

Харесвам всички, които сте писали коментари в този пост. Всички. Обаче не ми харесва, че сте много докачливи. Не бързайте с „ти не знаеш какво е ставало тук!” Да, не знам – някои коментари са изтрити, но други – прочетох в архивите.  В общи линии виждам провокатори, които дори не си правят труда да си мерят приказките, виждам и други, които веднага ги приемат лично и надълбоко. Не е лесно да подминеш с лека ръка напр. „комунистическа к...”. Но като се замислиш какъв човек би се изразил така, може пък да решиш, че не си заслужава да се намесваш в личните му проблеми.

Според мен, ако са налични непреодолими различия с някого – пълен игнор – само това работи. Не е нужно и не е здравословно всички да бъдат приятели, но от благоприличие поне, е по-добре да се спре комуникацията въобще, отколкото да се стига да унизителни коментари и даже до цинизми. Затова съм напълно съгласна с Шели, и след като повечето от нас са пристрастени към този блог, защо трябва всички да дишаме отровната атмосфера, вместо да си прекарваме приятно.

Дени, ти само наля масло, но разпрата започна преди това и аз лично не намерих първоизточника. Така и не видях какво предизвика Ген в поста на Случайна: „Анастасия, аз имам свои съображения "да си ходя". Мисля, че скоро ще разбереш защо - имам някакво странно предчувствие :)). Но пък има провокатори като Дени, заради които просто не мога да не се връщам понякога.” Вие виждате ли нещо?

Ген, не знам къде го видя това „клъв”, но това както и да е. Подразни ме, че сложи думи в устата на Случайна, които изобщо не е споменавала „Тук обаче не издържа и предупреди, че има лоши хора.” Но коя съм аз, че да те съдя? Абсолютно не! Това са си твои решения и твои отговорности – нямат нищо общо с мен. Дори и след като втори път се опита да ме сплашиш, просто бях решила да направя точно това, което казах горе – пълен игнор – все едно не съществуваш, без изобщо да ти се връзвам. Все пак нито аз съм длъжна да те харесвам, нито ти – мен. После видях коментара ти в „толерантност” и реших, че прибързвам – почерпих те с  торта, като всички други гости в блога ми. Да, ама не. Ти не даде „крачка назад” като истински рицар, какъвто наистина бях останала с впечатление, че си. И какво правим нататък? Пълним всички нови постове с жлъч? Без мен. Вече казах, че няма да влизам в никакви филми и точно това смятам да направя.

Ген, както бих посъветвала истински приятел, на когото държа, така ще ти кажа и на теб: дай шанс на хората да ти покажат доброто у себе си! Ако посрещнеш човек със смръщени вежди, той ще се вгледа в недостатъците ти и все ще намери нещо, от което да те заболи. Ако го посрещнеш с усмивка, няма начин да не потърси хубавото у теб и ще го намери. От там кръгът се завърта и се получава или безкрайно вадене на кирливи ризи, или приятелство, ако не добро, то поне приятелство. Казвам го на теб – като кавалер трябва да си първи...

Но, държа да кажа, че от въртенето на интриги и някакви лични вендети всички губим. Все пак се извинявам на Случайна, ако съм я въвлякла в нещо, не ми беше целта точно това. Просто ми беше любопитно каква е другата гледна точка. А пък тя една рошава...

 П.П. Някои хора да спрат с лъжите, защото ще се намеся сериозно. Имам какво да кажа! И това не е заплаха за кръстоносен поход!

Здрасти, Дона. Мисля, че този път пожарът се потуши скоропостижно по липса на горивни материали. Но в този случай нищо не може да е сигурно, явно. Радвам се, че снимката ти е допаднала, контрастът наистина е огромен.

 Анастасия, не се чувствай въвлечена в тази гадост, пиши за нещата които те вълнуват, говори с хората, с които искаш и прекарвай времето си тук по най- добрия за теб начин. Когато дойдох тук, исках само да пиша моите стихове, разкази и приказки и да получавам аргументирана оценка от разумни хора. Така започна всичко. Но се оказа, че аз съм отвратителен човек, който не може да мълчи, когато смята, че нещо не е правилно (не, че не си го знаех и преди). Просто мислех, че различната гледна точка, когато е добре обоснована и подплатена с факти, ще бъде повод за разговор, преосмисляне, ако стане (както в случая с Мортиша и много други хора) повод за изкуство би било прекрасно. Не е трудно човек да влезе в конфликт с мен - трябва да лъже, да изопачава истината и да обижда, да не зачита правата на другите (особено отношение имам към обобщаването по етнически или полов признак) - веднага опищявам света, никаква толерантност не проявявам. Така си е. Обещавам, няма да вадя повече ризи, макар, че както казва Дона, има какво да се извади :))). Надявам се да те срещам често тук, и да ти е приятно, защото ти внасяш нови цветове в посивялата ни страница, а това си заслужава.

Е, надявам се, че този пожар се потуши окончателно, преди да е нанесъл сериозни щети. Хайде пак по една целувка за всички от мен :)))

Париж, 7,30 ч.

Дени, не бях те сложила точно в тези провокатори, които имах предвид, но така като се замисля.... пропуснала съм те без да искам :))))).  Трябваше да сложа още една категория - интелигентна провокация винаги е добре дошла в името на добрия спор и в името на доброто разчовъркване на мозъците. Аз съм ЗА такива упражнения! :)))

Random – колко хубаво :))). Мила, не се чуствам въвлечена, но несправедливостта винаги ме предизвиква. То, като гледам, и ти опищяваш света :)))) – все някой трябва да пищи, защото иначе ще си помислят, че са прави...

Пак хубави снимки си сложила, а това нищо и никакво колело стои направо сюрреалистично...