Приятели

Партньорът ми Ник е и най-добрият ми приятел. Толкова добър, че дори живеем заедно. Ние сме служители в Националната служба за борба с тероризма и наркотрафика. Работата е доста тежка и уморителна, но след напрегнатите дни идват приятните и спокойни вечери пред камината в къщата на Ник.

Ник е вдовец. Съпругата му е починала година преди да се срещнем. Преди 2 години ме разпределиха да му бъда партньор след едногодишно тежко обучение в центъра за подготовка на антитерористи. Нямаше къде да живея и Ник ме взе при себе си. От тогава сме неразделни.

В този ден си лежах на канапето вкъщи и из главата ми се носеха мисли за спокоен уикенд сред природата. Разходките с Ник винаги бяха много ободряващи. Успявах да доловя дори аромата на есенните листа в гората и да “чуя” ромоленето на горския поток. Унесен в тези приятни размисли почти се бях унесъл, когато ме стресна отварянето на входната врата.

- Хей Стив, как си приятелю, скучно ли ти беше без мен? – Ник нахлу и озари стаята с 24 каратовата си усмивка.

Въпреки че загубата на жена му беше оставила много сериозна следа у Ник, той иначе беше много лъчезарен и весел човек. Вярно е, че имаше дни в които той с огромна мъка си спомняше и разказваше за нея. Тогава седях и слушах неговите спомени без да го прекъсвам и някак си инстинктивно съм усещал, че няма нужда от думи и успокоение, а само от мълчалив слушател пред който да излее мъката си.

Виждал съм често сълзи в очите му докато гледа многобройните и снимки накачени по стената. Но независимо от тези моменти на огромна болка, моят приятел беше много весел и жизнен човек. Напрегнатата работа му помагаше да намали болката от спомена и да го отвлече от мрачни мисли.

- Чаках те Ник, къде се губиш? – веднага станах да поздравя приятеля си.

- На връщане от фитнеса минах да напазарувам и сега смятам да спретна една хубава вечеря за двама ни. Взел съм от любимия ти телешки стек.

- Мммм, страхотно – започнах да преглъщам от мисълта за сочната телешка пържола която ме очакваше.

В този момент телефонът на Ник извъня. Обаждаха се от Службата. Сигнал за бомба в района на централната ЖП гара.

- Е Стив, вечерята май ще трябва да почака, колегите имат нужда от нас.

- Е, службата си е служба Ник, ще вечеряме по-късно.

Качихме се в старата очукана тойота на Ник и стигнахме на мястото за около 5 минути. Районът вече беше отцепен. Зад огражденията се беше събрала голяма тълпа от хора. Явно това бяха евакуираните пътници заедно с изпращачите и още доста любопитни. Зад гърбовете им се издигаше величественото здание на църквата. Докато Ник говореше с Главния полицейски инспектор и искаше от него да разпръсне насъбралата се тълпа аз реших да поогледам наоколо. Видях с периферията, че полицаита се опитват да накарат хората да се разпръснат защото гарата няма да работи 24 часа. Хората се движеха, но не се разотиваха, а просто се преместваха по посока на главния булевард. В този момент забелязах, че в едно от кошчетата за буклук има бомба.

- Хей Ник, мисля че я открих. Тук е, тук е, ела да погледнеш ник – виках аз.

Може би от шума наоколо той не ме чуваше и разпалено разговаряше с някакви цивилни. След малко се обърна към мен, видя че го викам и дотича.

- Браво Стив, ти си я открил, да ходим да викнем сапьорите.

Докато се оттегляхме към полицейските автомобили а роботът на сапьорите се отправи към кошчето да обезврежда бомбата, ми се стори че видях нещо съмнително в тълпата. Върнах се обратно към бомбата и тогава ми просветна. “Та това е фалшификат явно мишената е съвсем друга “. В този момент видях как един съмнителен тип се отделя от тълпата и се отправя бързо към булеварда. Огледах се, беше пълно с хора. И в този миг бомбата избухна. Половината част от църквата се срути. Тълпата побягна мачкайки всичко по пътя си. Чуваха се писъци от смазани тела. По земята се въргаляха трупове а изпод развалините на църквата се чуваха неистови писъци. Завесата от прах започна да се вдига, а гледката бе ужасяваща. Залязващото слънце хвърляше зловещи червени оттенъци и подсилваше цвета на кръвта стелеща се наоколо. Миришеше на динамит и прясна ранена плът. Пожарникарите се хвърлиха да спасяват затрупаните, а воят на сирените от колите на “Бърза помощ” огласяха квартала. Хукнах да помагам на пожарникарите. Открих 23 затрупани. Търсенето на оцелели продължи почти до сутринта. Когато изгревът погали върховете на сградите на мястото на трагедията цареше тишина. Даже птиците явно не искаха да я нарушават правейки това място още по-зловещо. Ник беше седнал на някакво обърнато кошче за боклук и едва държеше очите си отворени. В последните 12 часа не бяхме подвили крак. Седнах до него и безмълвно го погледнах в очите. Той ме погледна уморено, потупа ме и каза тихо: “Май все пак успяхме да спасим доста хора, хайде приятелю, да вървим да поспим”.

Тръгнахме си бавно от смълчания площад, качихме се в колата и потеглихме към вкъщи, всеки завладян от собствените си мисли. В този момент го видях:

- Ник, ето го! Това е човекът който се отдели от тълпата и побърза да напусне.- Нямаше как да го сбъркам, направо го подуших.

Скочих от колата и се затичах след терориста. Ник ме следваше на около 50 метра зад мен. Терористът се обърна, видя ме и побягна. Аз обаче бях значително по бърз от него и след няколко секунди го настигнах. Видях че държи в ръката си пистолет и се хвърлих върху него. Проехтяха няколко изстрела. Почувствах пареща болка в гърдите си. Някъде далеч чувах Ник който крещеше : “Неееееее, о не Стив, Господии” Повдигнах главата си и видях, че Ник е прострелял терориста, който лежеше мъртъв близо до мен. Ник пристигна след секунди, взе главата ми в ръце и заплака:

- Моля те Стив, дръж се момче, сега ще дойде линейката.

- Спокойно Ник, нищо ми няма-опитах се да отвърна, но от устата ми не излезе нито звук.

- Само не умирай Стив, само не ме напускай, не и ти.

Усещах как се унасям, спомних си всички хубави моменти с моят Ник. Спомних си как тичахме заедно и играехме футбол по поляните, спомних си смеха му, когато му носех топки за тенис и му ги пусках в скута, спомних си прекрасните вечери, когато лежахме пред камината и той ме чешеше зад ушите.

- Знай Ник, че ти винаги ще бъдеш най-добрия ми приятел. Ще се срещнем отново, там, под моста на дъгата.

- Хайде Стив, моля те, ти си най-прекрасното куче на света. Най- великият голден ретривър, най-любимият приятел.

“Хм, той куче ли каза, май мъката му е дошла вповече” а за сбогом само промълвих:

- Бау Ник!