Съвсем навреме и на място, queen_blunder !

"Всички изначално се нуждаем от любов, за да се осъществяваме, за да сме. Нуждаем се от подкрепа, насърчение, доверие, снизхождение или просто от добра дума... Затворени ли сме за Бога, не сме ли свързани с Него и своите ближни с връзките на Христовата любов, се лишаваме от нея. Нуждата от любов остава, но дали я търсим където трябва? Ако се замислим сериозно колко пъти на ден казваме на своите близки, колеги, познати нещо утвърждаващо, подкрепящо, насърчаващо и колко пъти с думи или с поведение им казваме, че нищо не правят както трябва, че не заслужават внимание и т. н., не е чудно, че има толкова много хора, които отчаяно се борят по достойни и недостойни начини да получат нечие внимание и одобрение. Още повече като се има предвид, че мнозина са лишени от познание за Бога, вярата и Църквата Христова.
Вътрешното безпокойство, че нищо не струваме и никой не го е грижа за нас, често пъти ни кара да полагаме неимоверни усилия да „повишаваме цената си” с външни средства: облекло, имущество, обществено положение. Дълбоката несигурност, че такива, каквито сме заслужаваме да бъдем харесвани и ценени, ни кара отчаяно „да крещим”: „вижте каква кола карам, харесайте ме”, „вижте какъв тоалет имам, харесайте ме”, „вижте колко съм богат, популярен, влиятелен... харесайте ме, харесайте ме”...
Уплашени сме. Чувстваме се отхвърлени, уязвими пред постоянната критика, на която сме подложени у дома, на работата, на улицата. Съзнаваме колко несъвършени сме, а отчаяно се нуждаем да бъдем приети и ценени въпреки недостатъците си. Та има ли дотолкова съвършен човек, че да не се нуждае от безкритична любов?
В слабостта си прибягваме и до съвсем непочтени средства, за да бъдем предпочетени: критикуваме, клеветим, омаловажаваме трудовете и личността на другите, всячески се стремим да докажем, че и те не са по-добри, че не са такива, за каквито се представят... Окалваме ги, за да печелим симпатии за тяхна сметка, но колкото повече се оплитаме в интриги, завист, неприязън, отмъщения, толкова по-зле се чувстваме и по-несигурни ставаме. Светът все повече се превръща за нас от свят на любов, доверие и сигурност в свят на сплетни, двуличие и корист."

Откъс от статията"Любовта като условие за себеосъществяване", публикувана в "Църковен вестник", автор Александра Карамихалева
 

Ксандрина, благодаря за коментара!:)

 

И една мисъл, която много ме впечатли: Видимото е временно, а невидимото вечно - Коринтяни ІІ, 4

 

Донякъде във връзка с темата за суетата преживях нещо онзи ден, което ме накара да се замисля. Моя колежка по музика беше взела касетофона на моя клас и беше започнала да го ползва. Аз се подразних, защото касетофонът е купен с парите на учениците и че училището трябва да й осигури техниката, с която тя да преподава.

 

Час по-късно научих от друга колежка, колежката по музика е болна от рак. Безнадеждно. За миг всичко в мен се обърна. Стана ми мъчно за жената и се упрекнах, че съм й се ядосала за касетофона.

 

queen_blunder, това с касетофона наистина е дреболия. Ще бъдеш истински силна, когато успееш да превъзмогнеш яда си, дори без да знаеш, че този, който го е предизвикал е обречен...Предполагам ще се съгласиш с това. Постарай се и ще видиш, че можеш. :) Сигурна съм.

За дреболии можем да вземем толкова много неща, ако погледнем по-философски на живота.

На мен ядът бързо ми минава по принцип. Често пъти за минути. Отдавна съм разбрала, че без позитивна нагласа към нещата, които ми се случват, да съм се разболяла и умряла отдавна. Затова работя над нагласата ти упорито.

И все пак мисля си, че има нещо не вярно или пък неубедително в притчата.Всъщност кое е суета?Дълбоко съм убеден, че комплекса за малоценност движи нещата напред при човека .Преодоляването им ни карат да се усъвършенства в това, което желаем.И след това се показваме  или експонираме  по един или друг начин в обществото  .Стига да не засегне някого, няма нищо лошо.Суета ли е когато си добър в професията и децата те обичат и ти стане приятно?Суета ли е когато ти похвалят някой жест , които си направил нарочно ?Суета ли е нагласата  да те хареса точно определен човек?Суета в определени граници и не само цел си е хубаво .Разбира се възпитанието трябва да ти позволява да намериш точната мярка.

Там където няма нишо, колкото и да се вглежда човек, не би могъл да го види, но когато има един добър жест, една блага дума или просто усмивка е добре да го забелязваме.

 В този клип забелязах няколко много хубави снимки и една прекрасна мелодия, която така докосна душата ми, че ми се затанцува. Толкова темперамент за фон на притча за суетата понякакъв начин текста не ми се върза с музиката, просто текста се загуби, макър че имаше и доста голяма доза истина в думите, но в един момент пред мен остана само музиката. Прекрасна е.

Дидка, музиката я избирам според усещанията си как ще се върже с темата и съответно – с текста.

Ще се опитам да обясня какво разбирам под „суета”.

Суетата е толкова естествено човешко състояние на духа, че заслужава колкото отричане, толкова и разбиране, и приемане. Тя живее в нас и се развива у всекиго в различна степен. Суета, според мен, е желанието да бъдеш харесван. Но това не изчерпва дефиницията. При суетата желанието да бъдеш харесван се плаща с цената на компромиси някакви, които не би правил, ако не се целеше непременно там: да изпиташ усещането, че си обект на всеобщо възхищение.

Суета ще бъде, ако желанието ти да си харесван е по-силно от вътрешното ти чувство за честност и принципност. Да, и на мен ми се иска да бъда харесвана от всички, но по-скъпа ми е свободата. Няма да се въздържа да изразя своята позиция, каквото и да ми коства това.

Има много суетни хора, които влагат огромно старание във визията си. Както обичаме да казваме с моята приятелка: „те добре се презентират”. Но при тези хора е характерно, че всички средства за постигане на целта са позволени. На мен не ми допада това вманиачаване да се стремиш да бъдеш на всяка цена супер герой, идол, представяйки се за такъв по един донякъде театрален начин, защото по-важно е да си истински човек, който се държи естествено и неподправено.

Най-лесно е да се порадваме на милите думи, защото ни е приятно да ги приемем и повярваме, че сме харесани. А дали всеки път сме ги заслужили или са само ласкателство? Уважавам хора, които четат и между редовете. Много важно умение - по моя преценка.

Суетата??? В определени дози дори е здравословна, в противен случай няма "да ни пука" дори как излизаме навън, как се обличаме, как изглеждаме. Дрехи някакви там, да не сме голи...

Суетата обикновено се свързва с външния вид. Често, ако видим "издокарана"жена, или мъж си казваме: Ей, много е суетна/суетен!? А те за себе си държат на външния си вид...

У нас битува наслагването от поколение на поколение: По дрехите посрещат, по ума изпращат. Срещала съм го и на "книжен носител" в който пише, че е от прабългарско време, а дали е така, само Тангра може да каже...Последното беше опит за шега /кой може да каже.../.

Хайде, отиди-който и да е , на официално място по басмена рокля!? Няма да те приемат насериозно.

Това е така нареченият етикет, който определени хора спазват.

Себе си включвам към групата на не-суетните, а какво биха казали другите...Ще ги попитам, но може и да не ми отговорят.

С годините обаче се улавям, че се налагат и повече грижи за всякакъв вид-външен, вътрешен...Дори в чантата ми непременно ще намерите гъба за лъскане на обувките /спомен от родното ми място-вечер татко ми ми лъскаше обувките, като бях малка, сутрин само като стъпех на калната улица и спомен нямаше от лъскането..../ и гримове-задължително /тези дни ми се изгубиха от полезрението и след малко ще ги търся/. Това говори ли за суетност!?

Имах приятелка от детските години, която сутрин първо се гримираше, след това си пиеше кафето. Имах, защото рано си отиде от този свят. Беше земен човек, добър приятел...

Суетата като вътрешно усещане??!?

Не смятам, че е възможно всички да те харесват, всички да те хвалят, всичко да ти е на шест...По ми идва от вътре - определени хора да те харесват, определени хора да те хвалят,за определени хора каквото правиш да е на шест...Иска ми се да съм красива в очите на детето си, на мъжкото рамо в живота ми, но чак пък на всички...Действа много ангажиращо и натоварващо, а и физически е невъзможно.

Когато правя нещо в работата ми, правя го с мисълта да се получи нещо стойностно и качествено, добро - според моите критерии и вътрешна нагласа, а дали ще се хареса...Удоволствие ми носи самият процес на работа, а крайният резултат е миг от многочасова работа...

Ако всички всичко си харесвахме, светът щеше да е еднакъв. Не, не сив, но еднакъв. Дори да е пурпурен, щеше да е еднакво пурпурно, което ме подсеща за приказката: Как един ден светът неочаквано се събудил бял?

Ако всички ни харесват, няма да го има онзи гъдел да направим още нещо, което да се хареса и на не-харесващите ни до момента...

Май се отклоних от темата, или прекалено я приземих....

По-малкия грях е суетенето около визията и облеклото ни. По-страшното е, когато обичаме да разказваме само за добрите си страни и когато сме стигнали до там да пишем Аз, вместо аз. Тъжна усмивка.

Суетата е чужда на Господа. Той казва -Всички които са от света-не са мои.

По Възкресение Христово-гледах с недоумение целия поток от хора,които изпълваха магазините,пълнеха торбите,ядяха и пиеха ненаситно и всички с една цел-празника и празнуването.

 Иска ми се тези хора заредени с една идея  да са точно така-всички и сплотени в една борба за един триумф-Победата над всички зли сили и успех над всичко,  което поразява живота свободата,  самочувствието и щастието на хората от Планетата Земя.

 Мечтая си за мига, когато милиарди  хора ще бъдат заредени с една мисъл и делата им ще станат стихия за Божия промисъл.

Молете се за това и вярвайте че ще бъде.!!!

Извинете ме, че бях писала с големи букви,но с това исках да подчертая силата на идеята и най- вече желание за устрем към действие,.....а не показност и себелюбие.

Далето, смятам, че етикецията дава нормата, която прави живота ни по-красив, по-приятен, но не бих я отъждествила със суетата. Добрите маниери на един човек; чистото му, спретнато и подбрано с вкус облекло, са радост за очите.

Суетата се появява в мига, в който визията става по-важна от съдържанието. Онова съдържание, което се намира в ума и душата на човека.

Обратното: зле облечения човек, с нечисти и парцаливи дрехи автоматично отблъсква. Видът му говори за занемареност, за болести и зараза. Както обикновено, когато говорим за моралните ценности, винаги стигаме до извода, че най-добрият избор е златната среда.

Суетата... Има над какво да поразмисли човек.

Сега чета една книга от персийски лекар за баланса на душата. Според този лекар, който е основател на направление в психотерапията, едно от 4-те неща, които трябва да присъстват задължително в нашето ежедневие, е контактът с други хора - и получаването от този контакт на човешка топлина, съчувствие, разбиране, обмяна на мисли и чувства. Ако тази идея се пречупи през мисълта за суетата - явно този елемент е толкова важен, че се изражда в самоцел, когато липсва. Хората са готови на какво ли не, за да си го набавят.

Това е тъжно, но разбираемо. Само че в този случай душата става болна, понеже ползва сурогат вместо нещо истинско.

Нелка, страхотен коментар!!! Винаги намираш най-точните думи!

Поли, благодаря. А ето и тълкувание на минусите по-горе: Хората явно осъждат суетата! :)

 (Бял кахър, естествено, да са живи и здрави, щом минусите са нещото, което ги удовлетворява).

Да, минусите са най-малкото нещо, което би трябвало да ни интересува... :)))

Благодаря ти за чудесния клип, Куини :-) Харесаха ми и притчата и музикалния фон. И след тези хубави коментари едва ли бих могла да добавя нещо, но според мен най-добре е да бъдем естествени ( да бъдем себе си) без да се натрапваме , било с визия, било по някакъв друг начин. А, ако погледнем под малко по-друг ъгъл нещата, които са ни се случили ( от позиция на времето ) и ние самите бихме определили много от тях в известен смисъл като суета. Нека просто да даряваме повече любов и доброта...и така ще бъдем по-далеч от суетата. :-)

Истината, забелязала съм, че когато сме естествени, сме най-харесвани :) Ние притежаваме сетива за онова, което не идва от сърцето и душата... Онова, което се натрапва и позира, за да бъде харесано.

Много хубаво пожелание си написала - да даряваме любов и доброта, за да бъдем по-далеч от суетата :)