“Принцесата”

Ех, че хубава зима е навън!
За пореден път се убеждавам, че нищо не е в състояние да ме смаже така, както скъпоценните ми роднини. Ина беше много права, че нищо друго не може да ме накара да гледам толкова злобно освен “скъпите” ми братовчеди и братовчедки. Прибирайки се вчера вратата беше заключена с всички възможни ключалки и резета. На въпроса: “Защо си се заключила толкова много?”, последва отговор: ” От къде да знам кога ще се прибереш”. Полудях, пак и отново!!! Легнах си с главоболие, въпреки че до преди един час ми беше толкова леко на душата.

Събуждайки се, погледнах през прозореца и установих колко е красива зимата всъщност. Но на другото легло беше “принцесата” и ми рухна всичко. Докато пиех кафе и се чудех как да не обръщам внимание на нашественика в къщата си, се звънна на вратата. Беше съседа под нас да ме предупреди , че няма да имаме вода цял ден. Тъй като все пак съм човек, реших да събудя “принцесата”, за да стане преди да е спряла водата. Едвам се надигна мърморейки колко съм досадна и гадна. Понеже вече беше време за обяд я извиках, така да се каже да хапнем. Извадих каквото намерих в хладилника и нали съм домакиня започнах да правя закуско-обяда. “Принцесата” се нахрани, стана от масата и отиде да гледа телевизия. А моя милост почисти и изми чиниите. Влизайки в “свещената” си стая забелязах леглата във формата на “вили и могили”. Тайничко се надявах да си оправи поне леглото, ама най се….. надеждата умира последна и …умря. Е, и това направих, проветрих и седнах да се наслаждавам на красивия ден.

18.12.2005