Приключенията на един Пъпеш. I и II глава

Аааааа-а-а-ааа-а, крясък разцепи нощта.Събуди се!, каза жената до Автора. Това е кошмар, бълнуваш! После го целуна.Автора се изправи рязко в леглото, като вампир от ковчег и си взе дъх със свистене.Какво сънува?, попита жената Автора.Пъпеш?, каза Автора. После легна настрани, сви се в ембрионална поза и заспа моментално без да хърка.Това е доста тъпо начало за разказ. Автора го знае, но не може нищо да направи. Той може толкова, а и на него си му харесва. На Пъпеша също.На сутринта, рано-рано призори някъде кък 10 и 30:Автора седеше на дивана. Той не познаваше все още Пъпеша, но Пъпеша явно познаваше Автора. Иначе защо ще му се присънва? Та Автора си пиеше на дивана сутрешното нескафе с 5 лъжички суха сметана, четеше Борис Виан и се готвеше за работа. Тука читателя би се запитал: Защо точно с 5 лъжички сметана, а не с 5 лъжички захар? И защо точно Виан, а не ДимитърГ или Pafka, да речем. Ами защото Aвтора така обича кафето си и наистина харесва Виан, а и той не си пада много по поезията. Тогава, както се казва, се позвъни на вратата. Дано не е инкасаторката, помоли се Автора. Той много мразеше инкасатори и инкасаторки, дори още ги мрази. Носейки се към вратата, от досада, Автора шляпаше с любимите си джапанки за 1 и 50 лева. Автора отвори вратата, на прага беше Пъпеша. От изненада Автора зяпна и изпусна книжката, не задължително в този ред, може би първо изпусна книжката после зяпна. Това все пак е оправдано, защото не всеки ден, рано призори към 10 и 30, на вратата му звънеше Пъпеш. Пъпеша се наведе да вземе изпуснатата книжка и така Автора имаше възможност да разгледа забележителната му островърха тиква. По-точно забележителния зелен пъпеш. Особенно впечатление му направи рядката косица на островърхото теме, беше досущ като онова жълто снопче на летните царевични мамули. А!, Борис Виан, прочете името на книжката Пъпеша. Як пич, познавам го. Само дето много абсент взе да кърка след като Сартр преспа с жена му. А!, можа да каже само Автора. Оная, русичката обясни Пъпеша. Абе ти нали пишеше разни истории?, мина на въпроса Пъпеша. Аха, каза Автора. Трябва да напишеш и моята, заяви Пъпеша.Историята на Пъпеша:Пъпеша си живял етаж под автора, без никой нищо да подозира, в Големия си Скъп Апартамент и произвеждал в една от стаите му разни неща. Какви точно, не е интересно за читателя и така се издържал. И така една сутрин, малко след като Миглена Ангелова се махнала от екрана, на вратата се позвънило, както се казва. Пъпеша също мразел инкасаторките. Само че, през шпионката забелязал чифт Развълнувани изгарящи женски очи. Нищо друго не му оставало освен да отвори вратата. Пред нея го очаквали и чифт още по-развълнувани от очите гърди, истинска руса коса и разбира се едно Развълнувано момиче. Чичо Митко?, с вълнение казало момичето. Ми аз от него купих апартамена. Той почина, казал Пъпеша. Ах!!!, развълнувано, казало момичето , след което развълнувано изсценирало припадък. Така Развълнуваното момиче влезнало в живота на Пъпеша.И к'во толкова?, с пълно право би попитал читателя, който в наши дни е много интелегентно същество. Ми нищо!, тука трябва да каже автора. Всъщност Развълнуваното момиче искало да се докопа до Големия Скъп Апартамент на Пъпеша. И най-вероятно щяло да успее. И Пъпеша много добре знаел това, но нищо не можел да направи срещу Развълнувано момиче с Развълнувани изгарящи очи и Развълнуваните и гърди. Въпреки сортовата си глава и това, че когато плачел от очите му капели медени сълзи, които при допир със земята се превръщали в кафява захар и/или глюкозо-фруктозен сироп, той всъщност е Мъж. И то влюбен.Добре де!, тука вече интелегентния читател би се ядосал. Къде е смисъла и поуката от този така наречен разказ? Ми и Автора не знае. Той знае само, че Любовта, както и повечето неща от живота нямат смисъл. Тя, Любовта си има своя логика.Магия II глава На вратата някой позвъни, както се казва. Пак ли тази инкасаторка, ядоса се Автора, грижливо затвори книжката, която четеше и затътри чехлите си към вратата. Погледна през шпионката и видя един бяло-рус гребен. Хм, каза си Автора и отключи.К'во ста'а бе съетносник, изрева притежателят на гребена и се хвърли да целува Автора. Автора се дръпна инстиктивно и разпозна в пънкаря своя стар приятел Мага. Той сам си беше сложил това име щото се увличаше по магиите. Освен това се увличаше и по експерименти с прическата си.След половин час вече бяха седнали около масата и точеха лиги пред една голя-я-я-яма бутилка с приятен за гледане бензиново-зелен цвят. Сам съм я правил, каза Мага. Има около 169 вида билки, кехлибар и малко гъби в нея, Магия, похвали се той. Лекува почти всички болести без СПИН и маясъл, нареждаше Мага. Тъкмо наляха по една чашка и Автора хем предчувстваше удоволствието от ракийката, хем се чудеше доколко е безопасна консумацията на зелената течност, когато на вратата се позвъни, както се казва. Пак ли тази инкасаторка, затюхка се Автора и отвори без да гледа през шпионката. Но за радост пред вратата не беше омразната инкасаторка, а Пъпеша и Развълнуваното му момиче.Малко описание на Развълнуваното момиче:Тя беше толкова бяла и руса, че ако зад нея имаше силно слънце, ставаше невидима. Всички мацки в Беларус са такива твърдеше Пъпеша, но Автора кой знай защо, не му вярваше. Когато беше развълнувана, а това беше обичайното и състояние, забележителните и гърди се вълнуваха независимо от нея и оглеждаха внимателно всичко наоколо. А сините и очи, хамелеонски изменяха цветовете си, но Автора избягваше да ги гледа, защото в такива ситуации нещо в него също се развълнуваше втърдително. Сега той не може да продължи описанието на Развълнуваното момиче, защото прекомерно се развълнува.Седяха си те четиримата и отпиваха по малко от зеленото питие. Ъммм, мащерка, усети един от ароматите Автора. Ъмммм, омайниче, не остана по-назаде Пъпеша. Да, има и Пушелист отгатна въпроса на Развълнуваното момиче Мага. Лявата гърда на момичето на Пъпеша изпитваше особенна симпатия към Мага и се виеше почти като змия около него. Цветовете около тях започваха да стават някак си по-меки и приятни за гледане и пипане. А в краката им ромолеше поточе. Тогава без да се звъни, вратата се отвори. Влезе един елегантен господин в сив костюм на раие, лъснати чепици, грижливо зализана с брилянтин коса и червена вратовръзка и седна на фотьойла. Пътьом кимна на присъстващите, здрависа се с Пъпеша и се представи кратко: Борис. Нали ти казах, че го познавам, не без гордост каза Пъпеша на Автора. Сипаха от зелената ракия и на него.Мм-мм-м, Абсент, одобри Виан ракията.Не! Ракия, аз съм я правил, отрече Мага.Абсент, категорично каза Виан.После зазвуча мощен негърски джаз. А кой знай откъде появилите се дървета пригласяха с листата си.Последното, което помнеше Автора от тази нощ бе забележителната гледка, как лявата гьрда на Развълнуваната приятелка на Пъпеша си играеше с Мага, а дясната с Виан.