Приключения по пътя към САЩ :)

От София като се качихме и бях до прозореца. Голяма красота.Особено като минавахме над Алпите. В Париж имахме 17 часа престой. Хванахме от там един автобус до Триумфална арка. Това дето го гледаме по снимките нищо не представлява. Нещо огромно и внушително.

Айфеловата кула също я видяхме. Дори ходехме до нея. Ама не ми направи кой знае какво впечатление. Ламарини, които са много високи и тя също е много огромна. По едно време като започна да се стъмнява и пуснаха едни светлинки да мигът. Приличаше на отблясъци. Те мигаха, а кулата беше осветено в злато. Много красиво :))

После минахме по Сена на един железен мост и гледахме корабчетата, които плуваха. Пак супер. Огледахме малко кулата и тръгнахме да хващаме автобуса. Освен това по пътя се разхождахме по Шанз Елизе. Абе  Париж е като Пловдив, ама само че по-голям и малко по-красив. Не е кой знае какво. Аз очаквах някакво по-голямо вълнение, но нямаше нищо кой знае какво.

Забравих да спомена че като стана тъмно и от върха на кулата пуснаха 2 прожектора да осветяват облаците. Всичките им сгради бяха измазани и имаше много хубави коли. Най-голямо впечатление от Париж ми направи това че не се стъмва. Дори и в 1 сутринта беше още леко светло. Спахме на летището или поне се опитвахме да спим. Имаше едни българи дето не ни оставиха. Самолетите изобщо не се чуваха, а летището беше огромно. Ама много голямо разбира се ли и на няколко етажа.

Имаше една магистрала под летището. Пътуваш с колата си, а над тебе пикират самолетите докато се местят по пистите. След около 1 час най-много спане взехме да се приготвяме за полета до Атланта. Той пък закъсня с около половин час. Качихме се на новия самолет. Той беше по-голям от стария. Airbus 320, ако не се лъжа. Там имахме одеяло и възглавничка. Пред всяка седалка имаше телевизор от който можехме с touchscreen да си избираме какво да правим. Можехме да гледаме данни за полета, да гледаме филми, анимации, слушахме музика, играхме на игри…. Никoй не можеше да скучае по време на полета. Тука вече не бях до прозореца а в средната редица. За яденето главно салати и месо. Пиене всякакво - вино, кола, кафе, вода… Като минава стюардесата и ти си казваш какво искаш. Отделно можеше да си налее и сам каквото пожелае. До мен имаше една американка и реших да си упражнявам английския. Тя каза че бил добре. че летяхме си ние там доста часове…а да ти кажа и какво става докато летиш. Нещо като гондолата по нашите панаири. Но е малко по-леко. Абе много ме изкефи. Почти няма съм. Всичко е много готино. Дори като излитахме от Париж. Сигурно защото бяхме с по-голям самолет изобщо не усетих че излетяхме. Взехме си няколко сувенири за спомен от самолета :) Мислех да вземам одеялото, но питах стюарда и той каза че не ставало :( Но някой си ги взеха. Взех си 2 списания и 1 вестник и лъжици и вилици :)) Сега ядем с тях. Хубаво че ги взех :)) Абе българска работа. До тука беше горе долу красиво. Както вече казах Париж не е кой знае какво. Или поне за 5 часа не можах да го разбера какво е. Но вече кацаме в Атланта. Летището много по-красиво от това в Париж. Супер е просто. Цялото летище беше с мокет, не с мрамор както в Париж. Супер организация. От слизането от самолета те помета по една пътечка и всеки те напътства на къде да минеш. Много бързо стана всичко. После преди да излезем от летището минаваме и си оставям багажа на една пътечка. От там отиваме до един влак в летището. Той минава на 1-2 минути е много бърз. Супер беше. Всичко е роботизирано. Спира влака точно пред вратите. От там пред всяка спирка казва къде спира и да се държим. После ти казва че тръгва. Беше бързичък, така до края. От там до една зала в която има терминал на всяка авиокомпания. Отиваш на него и чакаш да ти дойде багажа. От там разбрахме че трябва да хванем влака, който се движи из града. Отиваме да си купуваме билети. Май бяха по 75 цента. Дават ти един жетон. После със жетона покрай един негър и отиваш на влака. Той сигурно е нещо като метрото в София. Изобщо не тръска и много бърз пак. И излизаме ние от летището и виждам Америка…..много ама много красиво и чисто и подредено. Супер беше просто. Както по филмите. Излязохме от влака и отидохме до автогарата им. Казва се Греъхоунд. Това е най-голямата фирма за автобусен превоз в САЩ. Пак всички са много общителни и вежливи. Един човек дойде при нас и ни попита от къде сме. Той беше част от персонала на автогарата. Като му казахме и колко сме той каза че ще ни помага. Купихме си билети до Fort Bolton Beach. Това е много близо до Дестин. След това докато тръгне автобуса излязохме малко да се поразходим из града…. Пълно е с негри. Почти нямаше бели. Ама всичко пак е много красиво и различно от БГ и Европа. Дори въздуха е друг, асфалта, сградите, колите…всичко бе...Просто света е различен. Неописуемо. Там отидохме до центъра на областта в която се намира автогарата. Забравих му името. Имаше един фонтан като водопад. Водата пада през 3 етажа. Много е дълъг и средно висок. Имам снимки, но още не са изкарани… Пак беше супер. А небостъргачите са нещо …нямам думи пак. Абе всичко е красиво. Това е най-лесното определение. От там като се разкарахме отидохме за автобуса. Там на тази фирма много и закъсняват автобусите. Това е най-евтиния транспорт и никoй не взема насериозно бедните които се возят в него и не си дават много зор да са точни. Не знам дали споменах по-горе че имахме половина час закъснение на самолета от Париж, че чакахме към час някъде да се качим на автобуса. После се качихме. От там към половин час поне може и повече чакахме да оправят климатика. Аз вече дори заспах. Не можаха да го оправят и сменихме автобуса. От там по пътя до Кингстон спинках. Стигнахме и имахме смяна на автобуса. Излизам и ме лъхна много интересен въздух. В БГ само докато си в банята можеш да го усетиш. Супер влажен и топъл, а беше 2 през нощта. От там пак закъснение на автобуса и до Мобиле. Мобиле е в Алабама. Там пак жега и влага и закъснение. От там до Пенсацола и от Пенсацола до Ford Bolton Beach. А иначе в автобуса климатика е на мах и е дори хладно. Бях с дънковото яке в него. От там трябваше да стигнем до Дестин. Хванахме такси. Таксито беше един микробус. Набутахме се 7 човека вътре с багажа. Шофьора беше много ама много дебел. В БГ не съм ги виждал такива. За колите няма смисъл да споменавам. Палмите и цветята също. Миришеше много на готино. Таксито ни излезе по 2 долара на човек. Пристигнахме в Дестин. Това е нещо като нашия Слънчев бряг. Ама е и град и хотели и….още не съм го обиколил и не знам. Живеем в един мотел по 4-ма в стая. Имаме кабелна със 70 канала, хладилник, климатик и микровълнова фурна. Баня със вана и тоалетна. Отзад имаме басейн който още не съм го пробвал. Кафето е без пари. Отиваш и си наливаш. Има и много красив аквариум на рецепцията. Както в “Finding Nemo”. От там като се настанихме в най-големия пек тръгнахме да търсим Биг Кахунас. Там е много горещо и влажно пак. Влагата вече не я усещам но знам че я има. В 25 май температурите са към 40 градуса :) Вече изгорях, но не много. Отидохме до там. Видяхме че дал4ко за БГ стандартите. Вървяхме пес към 20 минути че и повече. За красотата няма смисъл да казвам. Има снимки отново. От там се представихме. Отидохме то тяхното Метро. Вал Март май му беше името. Много е голямо. Метро нищо не е пред него. Купихме си колела и каки. Каки е част от работното ни облекло. Най-обикновени светло бежови дънкови къси панталонки. Сте ги видите на снимките. че колелото ми е най-евтиното за 49 долара. Няма втора употреба. Там града е курортен и е Америка и всеки се движи с коли. А те са толкова културни. Винаги се спират да те изчакат. Чакат на кръстовището първо ти да минеш и чак тогава те. Ама просто очарован останах. Хляба им е скъп. Средно по 2 долара. Ужас :( но аз си взех по 97 цента. Всичкия им хляб е леко сладък. Нещо като нашето кифлено тесто. Взех си пусена наденица на промоция. 2 парчета за 4 долара :) Вкусна е. Още я ям :) Взех си и нещо като лютеница. Сурови домати и лук и още някакви глупости вътре. Бива го :) И друго работи си взех ама забравих какви. От там се прибрахме. Наспахме се и на другия ден на ориентация на работа в Бих Кахунас с колелетата. От там ви се обадих. Не знам кога пак сте се обадя. Ще гледам да си направя сметка и да заредя картата. Малко скъпички за бг стандартите са разговорите до БГ. Не знам колко точно струват. От там попълвахме едни данни. И най-накрая като свършихме ни казаха кой какво сте работи. Познайте аз какъв ще съм, :)) ДРЪЖ ТЕ СЕ ЗДРАВО :))) РЕСИХА ЧЕ ЩЕ СЪМ СПАСИТЕЛ :)) Аз има казах че не мога да плувам ама те нямало проблем :) Нали сам можел колкото да не се удавя. Басейните били плитки и нямало да се нуждая от плуване. От там ни осигурят безплатно плажно масло. Забравих да кажа че на сарл де гол (летището във Франция) си загубих очилата. Купих си от САЩ за 10 долара. С 100 процента спиране на ултравиолетовите лъчи. Намираме се на около 1800 км на юг от БГ. Това да си представите колко е горещо. Но се живее. Във всяка сграда е супер. Много климатици ползват. Сега трябваше да си купя черни джапанки. Снощи и тях си купих. Днес се записах на библиотеката. Имам право на по 1 час нeт на ден. Остават ми 5 мин. за днеска така че спирам да пиша вече. По-късно отивам да си взема осигурителен номер. Целувки на всички. Чао, чао. Супер съм тука. Всичко е много красиво и неописуемо както казах. От петък започват да ме учат за спасител. Ако не ставам сте ме преместят на друга работа. Цените са нормални. Почти като в БГ. Някой неща са по-скъпи, но нормално. Ползваме главно колелата за придвижване.