Приказки на блогера-ветеран

Като се замисля, блогирам вече има-няма 3 години, че и повече. Преди около две години успях да се вредя за код на LiveJournal, когато прилагаха принципа на Gmail - само по покана от член. Или - ако си платиш. Естествено.

Всъщност, тогава започна истинското ми блогиране. 

 LiveJournal има милиони членове от цял свят, но руският сегмент е уникален. От една страна, повечето участници го възприемат като виртуален Хайд парк - хем си казваш, каквото ти е наболяло, хем получаваш я съчувствие, я ... И точно това "я съчувствие, я..." прави руската част на сайта по-особена. По-принцип, блогът се смята за средство за комуникация с близките ти хора. Не е възпитано да надничаш по чужди животи и да даваш акъл. Обаче с руснаците не е така. Те се обиждат, ако нямат много коментари към важни от тяхна гледна точка постинги. В реда на нещата е всеки, който минава и заминава, да те осведоми за мнението си, даже и да става въпрос за колебанието ти по въпроса дали да се разведеш веднага или да изчакаш нещата да се оправят от само себе си. Ха познайте, какво съветват - естествено, развод и то на минутата ))) Честно. Човекът се изнесе от къщи и сега е в депресия. А да не ви описвам какви скандали си спретват. Понякога стигат и до централната преса. Защото участниците много често са известни личности.

Та стигнахме и до втората особеност. Много от тия известни личности - писатели, журналисти, използват блоговете си да събират материал или да изпробват предварително ефекта от някоя своя идея. Един популярен писател, който си има собствено издателство, си прави и бизнес - първо, много тънко рекламира изданията си; второ, авторите му често са блогери - познати на LJ-средите, та това му осигурява и някакъв пазар сред тия кръгове.

После, LJ има практика да насърчава създаването на community по интереси. От една страна, можеш да намериш хора, които са посочили някоя от твоите любими области на културата, науката, изкуството и живота. От друга, можеш да създадеш или да се включиш в community и да постваш направо там. Обществата могат да са и затворени - модераторите определят кого да приемат и кого не, макар по принцип да не ограничават възможността за четене на постингите.

LJ минава за по-интелектуален сайт. Има и друг - изцяло руски, на руски сървър. Там е като на Женския пазар - каквото ти душа иска. "Интелектуалният" елит там се състои от журналисти в life-style списанията. Днес най-после успях да се скарам с един от тях. Да не мислите, че е лесно! Той си въобразява, че всички го познават и си общува само с хора от своя кръг. Снобизъм. Обаче му харесва, че го четат много хора. Нормалната реакция би била да не му обръщам внимание. Но постингите му са интересни, изкушавам се да ги коментирам, макар и рядко. А той обикновено не ми отговаря. Та днес най-сетне намерих повод да му кажа, че въобще не ми пука кой е и за какво се бори. Опита се да се прави пак на велик, а аз му заявих, че за мен той не е повече от литературен персонаж. Разбира се, млъкна и се затвори във височайшата си недостъпност. Изкарах си го на негов почитател, за което си изпросих урок по нецензурен руски - уж съм била нормална, пък... "Какво, казвам му, ти на кого говориш така, бе?! Ха се опитай да повториш, да видиш откъде изгрява слънцето! Нормална съм била, а!". Да де - момчето онемя от възторг )) А "патронът" му в следващия си постинг напсува (почти) литературата - хе-хе, значи съм го жегнала, потрих доволно ръце. Ама този път аз си останах в гордо мълчание ;)

Много е забавно. Тук, като ветеран, се чувствам по-отговорна и не ми прилича да хулиганствам, какво ще кажете? )))

От вчера единият ми блог там има някакъв проблем и не мога да поствам и да си чета коментарите. Писах на модератора - нищо. Събота и неделя така ще е. Чакам понеделника, да видя дали ще направят нещо или ще карам и с тях ))) Макар че става въпрос за "най-тихия" ми блог, нали, защото там имам няколко ...  Обаче за тази част от историята ще разкажа друг път.