Приказка за шапки

Хм,по дяволите навежда на размисли,пък на мен,не са ми силната страна,като го схвана ще коментирам по добре.Мисля,че всеки може да се гордее с нещо,както каскета с пирона и обратното или пък да обвини всеки за случващото му се.Забравих да спомена,че ми и` харесва

"Без сълзи, но и без надежда."

"Знаеше, че е специален, не за всяка глава и не за всеки повод."

"Една неделна сутрин гардеробът отвори всичките си врати..."

" То никак не се разсърди – беше дружелюбен оптимист до последно. Беше уверено, че все някъде дори съвсем малка частичка от него ще намери приложение, ще се усмихва и ще съществува под слънцето. Това му беше достатъчно."

Какво да кажа - поезия в проза. Прекрасно е!
Истината е, че още от оня етюд за стъклата на прозорците в трамвая си мисля, че трябва да намериш начин да издадеш прозата си.
Аз с удоволствие ще ти напиша предговор към книгата.

 

Сетих се за ''Седефеното копче" :) Едно време ми беше от любимите приказки, пък съм я позабравила.
А, аз с удоволствие прочетох написаното. Много хубаво:)

Благодаря. Малко редакция претърпя финалът, но се надявам, че и така ще ви хареса. Приемам предложения за довършване - всички да се чувстват поканени :)).

Ела, нямам толкова много проза - чак за книга... Това са просто настроения, които понякога ми се иска да споделя. Радвам се, че има с кого :))

Суууууууупер!

 Видях се във воалетката:)))

 ...аз мога да ти постегна външния дизайн на книгата - само се навий ;)

 

 

Хубава работа, Роси ! Аз пък те виждам по- скоро като една приветлива и усмихната Барета, не като тъгуваща Воалетка :))).