"Приказка за стълбата"
-Кой си ти попита го Дяволът?...............
-Аз съм плебей по рождение и всички дриплиьовци са мои братя.О,колко е грозна земята и колко са нещастни хората!...........
-Кой си ти?-дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
-Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!О,колко красива е земята и колко са щастливи хората!...................
Една приказка,която ми беше любима............една приказка за нашата реалност и за това докъде може да стигне човек в стремежа си да стане по-велик..........Една приказка за реалноста -забързани във времето,притиснати от живота понякога се оплитаме в мрежите на Дяволът.Случвало ли ви е се понякога в желанието си да се изкачите към върха да се окажете там обаче загубили своята душевност?Съвършено нови същества в които съвеста е закърняла,които се стремят само за още по-високи върхове и в един момент нараняват околните,Жалко е Човек да ламти за власт и пари-да ги превърне в фикс идея,защото това може да го погуби.В тази приказка много ясно е показано точно това-един възход към върха,който всъщност е едно падение.Задаваме ли си въпроса все пак че сме временно явление,че истински стойностните неща не са парите и власта а нашата душевност,нашето съзнание и характер?!Трудно е наистина да живееш днес в това общество,където важат законите на Джунглата..............Пак ще цитирам любимия ми писател Виктор Юго който казва-"Съвеста на Човека е най-добрият ключар и тъмничар".Ала доколко е будна днес нашата съвест или е заспала дълбок зимен сън?Доколко сме се опазили от Дяволът чисти и недокоснати?Доколко обръщаме внимание на дребните истинските неща-на птиците,на природата,на усмивката на някой случаен минувач,на децата,на хората които ни обичат?Или понякога късно осъзнаваме тези неща едва когато ги загубим?Трябва ли да сме горди и надменни,да сме роби на материалното,което е временно или е по-добре да се събудим с усмивка и да си кажем пак-Ето аз съм жив!Нека бъдем Човеци...............а не роби на Дяволът..................
Как се връзва това, което казваш тук с това, което си прочел?
Teri
Моника, не пиша на теб, а на chilko, който е писал нещо не по темата и му се ядосвам, че флейми :)
Твоето писание е хубаво, накара ме да се замисля за някои неща, а нали това е идеята ? :) Приказката за стълбата си я спомням добре, благодаря, че ми я припомни :)
Teri
Не му обръщай внимание, никого не депресираш :)
Teri
Здравей, Моника! Повдигаш една интересна тема. Няма как да не ти дам право - много от нас пренебрегват душевното в стремежа си да постигнат материалното. И сега ще ти върна топката с два въпроса, които наскочиха в главата ми докато ти четох блога.
1. Как се сети да напишеш това?
Забелязала съм, че когато човек напише нещо толкова философско и общо, обикновено има нещо много точно и конкретно впредвид. (И в това няма нищо лошо, напротив, защото какво са обобщенията без конкретно приложение в ежедневието?) Интересно ми е ти от позицията на жертва ли го пишеш, дали се сърдиш на някого, че се отнася безсърдечно към теб или твой близък, или обратното - дали не си усетила в някой момент, че ти самата забравяш кое е важното ...?
2. Охх втората ми мисъл нещо не мога да я формулирам като въпрос и май ще стане просто коментар. На пръв поглед изглежда просто да се реши дилемата: в днешния свят, казваш, важат законите на джунглата, а не човешките закони. Дайте, казваш, да се обърнем към човека! А, ето го и въпроса ми сам се формулира: ами какво става все пак с другите закони, тези на джунглата? Нали все пак трявба да оцелеем?
Teri, нещо не можах да проследя извивките на мисълта на chilko (ако перифразирам нашенския фюрер) :) Явно е такъв фен на форумите, че усеща някаква заплаха :)
Подозирам, обаче, че нещата имат по-дълбоки корени...
Предполагам какво може да е имал в предвид, ако реши пак да пише, ще ни осветли (в което се смънявам); Ани, сещаш ли се как различни личности интернпретират един и същи писания :)
Марио Асенов
Така е, Марио :) Тук, обаче, освен проблема с начина на интерпретиране, възниква и въпросът с избора на текст за интерпретиране - защо е дал линк точно към този сред хилядите подобни :)
Шегувам се. Не е нужно чак такова задълбаване :)
Наистина ;) Пак шегаджийски да кажа, че не се е замислил по секцията в дясно на сайта "подобни публикации", която Тери направи ...
Марио Асенов
Знаеш ли, Моника, за съжаление, човек престава да забелязва тия неща, които ти наричаш истински, не само по стълбата. И на една и съща площадка да си стои цял живот, пак не ги забелязва. В масовия случай. За съжаление. За тия неща стъпалото, на което стоиш, е без значение. Просто като си по-нависоко, тия отдолу те виждат по друг начин, както и ти тях. Но това, което виждаш, не е непременно истинското. Защото - кое е истинското?
Хората винаги са били такива, т.е. останало е това, което е било :)
"Измама и заблуда" ... Щом ги има думите, значи го има и нещото. Ама ще е точно толкова измамно то да се абсолютизира.
Това му е хубавото на света - има от всичко. А от теб си зависи кое ще виждаш и кое не. (Като казвам "от теб зависи", нямам предвид, че изцяло е в обсега на волята. И в психиката си има обективни процеси).
Кое точно? Че много от блогерите пишат, когато са депресирани? То открай време си е така. Само че това не е правило, далеч не с всички е така. Пък и да беше, какво от това? Тебе те е страх да станеш блогер, за да не ти лепнат етикета "невротик" ли? :) Няма страшно - ако досега не си станал невротик, от блогинга няма да станеш, гаранция :)
Да, и какво от това?
Марио Асенов
Не е интересно - такива постинги има във всеки втори блог. И какво?