Признах си
Часът на истината настъпи...Глупаво се получи, не трябваше така ...Трябваше да сме в Пловдив двамата като го кажем, а не така идиотски в ICQ... Обаче тя ми го измъкна от пръстите..."Нали няма да се жениш"...Е, какво да кажа - не, няма, вече се омъжих...Ми казах го и...сега и е много криво, много е обидена...щяла да продължи да ме обича, но никога нямало да ми прости...сигурно...дано съм го била обмислила добре...идея си няма колко добре съм го обмислила всъщност!и как ден и нощ след предложението съм обмисляла всичко - защо сега, къде ще живеем, кога ще имаме дете...всичко е изпланувано , премислено до най-дребните подробности...то всъщност де го чукаш, де се пука, ама няма значение...не мисля, че съм подходила към брака си необмислено, колкото и бързо да стана всичко...каза,че е много обидена, но винаги щяла да ме обича, защото съм и дъщеря...обаче нямало да ми прости...уфффффф...като започнат с такива латино-американски драми и ме побъркват...явно аз наистина съм ненормалната...както и да е, в петък заминаваме за Пловдив двамата с Ицо, за да кажем на баща ми и да се приключва вече с тия мелодрами, ако искат да го приемат, ако не щат - не щат, ще прекъсна една година да се стабилизирам финансово и ако ми се учи, ще доучвам, тва е положението...и все пак ги обичам, те са ме направили човек и то добър човек...не искам да остават в миналото ми, аз съм тяхната кръв, по дяволите...
Споко, сигурно до 1-2 седмици ще и мине :) Всички са така.
-----------------------------------------------
ТАНГРА - Това е Небето!
ТАНГРА - Тoва е Земята!
ТАНГРА - Това сме ТИ и АЗ!
Не се притеснявай, тя наистина няма да сърди дълго, нито баща ти. Но ще ти го натяква определено. Ще ти го натяква цяла вечност, че дори и повече. Ще се опита да го преглътне, но няма да го забрави. Те, родителите ни, в крайна сметка за това живеят - за нас: да ни отгледат, да ни изучат, да ни оженят/омъжат... Болно им е, че не си ги уведомила за такова важно решение, а също и събитие в живота ти. Тях! Които искат да знаят всичко за теб, защото наистина много им пука.
Но пък ти си голям човек. Можеш да взимаш сама решения, да ги отстояваш, да се справяш с нещата, които ти предстоят. Не знам защо си решила да не им кажаш, но сигурно си имаш своята основателна причина.
Успех при посещението в Пловдив! :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Убедена съм, че майка ти място не може да си намери - и от радост, и от вълнение, и от известна доза гняв. Даже си мисля, че ако не побързате, няма да се стърпи да не сподели с баща ти или поне с някоя добра приятелка :))
понякога и майките грешат в преценките си, не се тревожи, ще й мине!
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."