Преход по билото на Беласица

Когато бях гимназист в Петрич учителката ни по биология организира кратка екскурзия до връх Радомир.Изживяването бе прекрасно, макар че ни спестиха прехода от града добилото извозвайки ни с военни камиони. От тогава си имам една мечта -да се върна пак там.

Замислихсе сериозно при една случайна среща във влак от София към Петрич.Случайността ме срещна с баща (на около 60 г.) и синът му (на около35-40 г.), които ми обясниха, че са взели такова разрешително и отиватв Петрич за въпросния преход. Това бе по времето, когато на около 800м. надморска височина имаше кльонове (телени заграждения по които течеслаб служещи за създаване на охраняема зона) и се изискваше разрешениеот гранична полиция за да се направи преход в охраняваната от военнитегранична зона.


Презизминалите години не ваднъж се връщах към идеята, но все на намирахсъмишленици или бях твърде ангажиран през летата. Миналата година ми серазимна ЕXIT феста, размина ми се и прехода в Пирин с едно другарче,размина ми се и почивката изобщо. Затова сега съм твърд в немерениетоси, дори имам съмишленик. Знаете, ча Нацето е мераклия, колко пъти е ходил да спи по чукарите на Лакатник...


Има хора, които са павили такъв преход, така че ще спестя част от описанията.


Това е приблизителния маршрут: Петрич, природен парк Кондура, някогашната застава Кондура, връх Радомир, по билото до връх Тумба, село Скрът.


Тъй като прехода не е никак малък, ще се наложи да се спи в палатка или в чували. Ще е хубаво да имаме оръжие, защото ми казаха, че откакто войската се е оттеглила в резервата са се навъдили много мечки и вълци, загубили респект към хората.

Ако последното не ви спира - пишете, ще се разберем.

Прехода е планиран за юли-август.