Преработка на няколко мои стиха

Редакцията  е направена от Димитър Гачев (DimitarG)

снежна пързалка

Тихи стъпки
       в белия
              сняг.
   Премръзнали
              пръсти.
            Усмихнат
                хлапак.
                 Снежна
                пързалка.
                Небрежни
                       мечти.
              Кучешки лай.
                      А навън
                       си вали...

                         Крепости
                                 бели
                            изпъкват
                           в сумрака.
                      Защитни стени,
                               измислен
                                   дворец.
                                 Снежинки
                                    танцуват,
                                      снаряди
                                 прихвъркват.
                                         Картина
                                      неистинска.
                                            Снежен
                                              творец.

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци –

груби шейни.
За снежни човеци –

детски мечти.

СВЕЩТА

          Свещта догаряше във
              пламъка
         и никой не разбираше,
       зафлирта между двамата...
         Свещта танцуваше със
               пламъка.
          Той беше Кавалерът,
            тя пък – Дамата...
            в разтапящ танц.

                                                        Заведи ме

Заведи ме някъде,
          където
ще се свива бялото
до сиво...
Заведи ме някъде,
          където
портокалови лъчи
ще ме обливат.

Заведи ме някъде,
          където
демоничните криле
не са зловещи.
Заведи ме
на прежурящ залив –
  най-безлюдния и
            най-горещия.

                  Заведи ме...

       Контрасти

    Снежно е наоколо,
        потръпва
утрото по скрежната мъгла.
   Снежинки се разтапят
       и целуват
      в мислите ми –
   слънчогледови поля.

Птиците отлитат на юг
              Монолог

- Да, мислите са коридори!
С врати осеян е света.
И лутане сред лабиринти,
                            асансьори.
   Бягства от „реалното“ ни АЗ...

- А чувствата ? – Какво са те тогава?
Нима са някакъв невидим, син екран?
    И трябва ли човек
през коридори да минава?
     за да усеща вятъра?
          - Не знам!

- Не, чакай! Чувствата,
     Това сме ти и аз! –
   Свободни сме да бъдем
            тук и там.
- Ти за преградите нима забрави?
Сред коридорите сме още!
              - Знам!

- Но как тогава да излезем?
И  как да видим новото?
Ний вече час вървим!
- За  мен това е невъзможно!
Освен ако не полетим!

- Тогава нека да размахаме ръце!
         - Нима не вярваш,
че да полетиш е  вероятно?
      - Ний нямаме криле!
- Летенето за мен е непонятно!

       - Подай ръка!
     и представи си,
       че на гърба си...
  на някаква огромна птица!
       Сега чуй вятъра!
            И погледни
към мостовете на Марица!

          - Но чакай!
        Накъде отиваш?!
      - Не можеш просто
      да ме изоставиш тук!
-Ела със мен!
           Нима не знаеш,
че птиците отлитат все на юг,          
                                 все на юг...

  * * *
  Отражение на силуети
           и Луна
             сред
    безчувствени листа
Вещаят дълго – чакано порязване
От чувства, натрошени във стъкла...
Светлини предшестват еуфория -
гротескно  сив, изобличаващ смях.
        Потвърждават
         нечия  теория
   за пристрастеност към
       отминалия страх...

ДОКОСВАНЕ

Навън вали със часове,
на огледало става
малкия площад.
Студено е.
Превръща се в свидетел
на неописуемо красив
парад.
Навън вали,
но бяхме заедно
под стичащата се вода.
Докосва на вълни
гласа ти.
Като река.