Преодоляване на агресията чрез художествената литература

Здравейте, за мен винаги е била страшна приказката за Малечко Палечко, в която канибалът иска да изяде децата, а после изяжда своите деца.

Ще ми бъде много интересно да разбера в коя приказка няма агресивни сцени? Освен може би "Копче за сън" ...

Всъщност е добре да се знае какво по- точно се разбира под агресия: ако Малкият брат си отрязал някакви части от тялото за да нахрани орлите, това агресия, насочена към себе си ли е , или глупост? А ако Ханс намерил мъртва гарга и си я сложил в джоба, направил е това от потенциално агресивни помисли и некрофилия, или защото приказката е за Глупав Ханс? И последно - ако Вещицата затвори някакво девойче в кула, смята ли се това за агресия, при положение, че Вещицата всъщност не изяла девойчето, а се грижила за него докато станало прекрасна млада жена без социални контакти?

Не се майтапя, класическите приказки са основани на агресия. Поради простата причина, че иначе няма да има смисъл - доброто как да победи злото в случай, че няма зло?

"... и най-малкият брат отрязал главите на триглавата ламя." (цитирам по памет).

Горката ламя, би казал някой милостив човек.

И като се замислих за Глупавия Ханс - ами че тя онази принцеса си е типичен ярък пример за вербална агресия!

Аз лично се притесних, като четох за приспиване на едно хлапе "Хензел и Гретел". На мен като дете изобщо не ми е правила впечатление тежката "готическа" картинка. Мисля, че каквото и да хванеш на Братя Грим - все става за изследването.

Благодаря, ако някой се сети за още някоя приказка нека пише. Целта на изследването е да дам някоя сцена с агресия и без да знаят децата коя е приказката да продължат да съчиняват по дадената сцена.

Чудесна тема! 

А книгата на Проп, "Морфология на приказката" ли се казва?

Тази седмица ми разказаха за 3годишно момиченце, което не иска да гледа Пинокио, защото сцената с превръщането в магаренце й бела страшна. За сметка на това малкото й братче не се изплашило. Аз лично съм се плашила от това да трябва да слизам по дълъг бобен стълб и да ме гони великан. А да събирам частите на огромно огледало в страна, цялата замръзнала, винаги ми се е виждало като най-ужасното наказание.

Агресивно е да извадиш дете и баба му от корема на вълк. Агресивно е да напълниш корема на вълк с камъни и да го пуснеш в кладенеца. Агресивно е да хванеш момиче за косите и да го потопиш в река, без значение какъв е цветът й. Обаче най-агресивното в приказките си остава това котаракът ти да носи умрели животни на един цар и да изяде един магьосник, за да направиш впечатление на принцесата. Това ако не е агресивен подход за прелъстяване, не знам кое е :)     

Да, Морфология на приказката

Аз се сещам за "Спящата красавица". Как принцът ее бори със злата вещица,за да спаси любимата си,а тя (вещиата)се превръща в дракон и принца я умбива.
В "Пепеляшка" и "Снежанка и седемте джуджета" също има насилие и то е породено от завистта. Има едно мини детско сериалче: " Пещерата на златната роза" там също има насилие. То се расправя за една принцеса войн и така нататък. Като стана дума за принцеси войни се сещам и за "Зина принцесата войн" и за "Херкулес"
П.С: желая ти успех на курсовата работа

Още нещо се сетих, което не е занимавало Проп. Твърдят психолози и някои родители, просветили се специално по въпроса, че съвременните деца са човеци от "нов вид". С по-развити сетива от предните 7-8 поколения в резултат на което много нормални за нас неща - звуци, цветове, миризми, вкусове, картини и пр. - за тях (децата родени от 90-те насам) могат да бъдат мъчителни и прекалени. Не съм чела достатъчно, за да знам дали вече се е натрупал материал толкова, че тази хипотеза да се смята за  валидна изцяло или частично. Но ако се окаже така - вероятно и възпитателното насилие в досегашните приказки може да се окаже травмиращо. Знае ли човек?!

Аха, индигови, кристални и пр. деца с особена чувствителност и аура?

 Темата за индиговите деца е много интересна. Факт е, че децата с паранормални способности са се увеличили. Има описани редица случаи (особено в Китай).Според специалисти те имат по- правилно светоусещане и изострени възприятия. Родителите им би трябвало да се вслушват в тях, защото почти не подлежат на възпитание, което така или иначе е спорно дали е правилно. Психолозите ги определят като хиперактивни. Има много литература по темата. Не бих искала да предизвикам спорове от страна на любителите на научни доказателства, тъй като човешкият мозък, въпреки напредналата наука е все още загадка и да се отричат способности, коuто само малцина притежават,заради липса на научно обяснение е смешно!

И без да са индиго възприемат нещата доста по-чувствено - 10 000 ослепени войници на Самуил, Освиенцим или Хаити не ги оставят равнодушни. 

Да, въпросът с индигото е много спорен според мен. И на мен ми направи впечатление страхотната реакция, която предизвиква съдбата на Самуил - направо не очаквах чак такъв интерес да проявят.

Май са изписани и изговорени  доста чудатости покрай "индигото", "кристала" и съвременните деца. Аз лично не харесвам класификацията. Защото ние (неиндиговите и некристални по правило) имаме склонност като съберем 2-3 повтарящи се елемента да свеждаме всичко живо що ги има до тях. Защото ни е по-лесно. Принципно това върши работа, но за вещи, за процеси и почти никога за хора, а най-малко - за малки хора. Т.е. докъдето аз схващам нещата учители/психолози/соц.работници и родители трябва мноооого предпазливо да боравят с етикетите за "индиго" и "кристал". както и с всякакви други етикети за необикновеност при децата. Поне докато не са налице някакви напълно необорими данни от надеждни изследвания. Иначе като цяло мисля, че е полезна дискусията за променящата се чувствителност на новите поколения. Не виждам защо като можем да "порастнем" с 10-15 см. на скелет и с над 35% на тегло за 120 години, да не можем да имаме и различно ниво на чувствителност. Толкова болести и други се предават генетично, че очаквам скоро да открием и как се превежда генетично натрупването на знания и опит. Междувременно не бива да преставаме да се питаме достатъчно сигурна и дружелюбна към тях ли е средата, в която ни растат децата и какво можем да направим по въпроса. Всеки като направи по-малко и каквото от него зависи - ще дръпнем много напред за кратко време. Ако случайно ни е писано да видим приживе и новите човеци, дето с мисли ще местят предмети като вродена способност - толкова по-добре. Аз лично ще им се радвам.

Не вярвам чувствителността на хората като вид да се е изменила драстично. Вярвам, че се е увеличила изнежеността :)

Мария, аз мисля, че всички и винаги трябва много да внимават с етикетите въобще. Мисля също, че повишеното ниво на чувствителност не е положителна промяна - дори и да ни се струва така в първия момент. Дори хората с обикновена (неиндигова и некристална) повишена чувствителност живеят адски трудно и в постоянен стрес, а какво остава за "другите". Освен това, никой не помага на тези хора, никой не се опитва да им спести болката и разочарованието, съвсем напротив. Така, че - ако това е еволюционна форма, според мен тя е неудачна и сама ще отпадне. Не би трябвало да е така, но обществото диктува правилата. А то не е особено чувствително.

Защо да не е положителна промяна? Представи си спестената енергия и ресурси за да се създадат усещания. Ми можем да ги използване за нещо друго полезно и приятно.  Нали са ни кът енергията и ресурсите.

Освен това нашето хай-тек индустриално глобално пазарно "развитие" - докара за няма 100-ина години до нездравословни нива маса неща в околната ни среда, които предните 10-20 хилядолатия са имали едни и същи стойности  (шумове, замърсявания и пр.) Появата на високочувствителните нови хора може и да е, защото ние не  можем да си намерим спирачки. Само хипотеза. Но ми харесва. Преди потопа - нещо като разбираемо показване на абсурда към който влачим т.нар. "прогрес".

 Появата на нови по- чуствителни и по- духовни хора е напълно логична според мен.Човечествoто се разви в твърде материална насока. Хората станаха егоцентрични и заинтересувани предимно от финансовото си благополучие, което доведе до толкова негативни за всички нас последствия- самота (дори и в тълпа), чуство за неразбраност и неудовлетвореност, стрес, тъга.......болести! Естествено е Вселената (Бог, Всемир..) да уравновеси и възвърне нарушената, в полза на материалното хармонията.Сигурна съм , че повечето от вас чустват недостиг на- любов, разбиране, човечност, съпричастност....Следователно новите хора ще бъдат носители на тези качества и ще са много по- духовни! Или само на мен така ми се иска?

Уф, не знам дали мога да обясня виждането си, та ще ме извините :)). Материалната насока, липсата на близост между хората, самотата на индивида - това са факти. Представете си, какъв стрес изживява едно дете, поставено в такава среда. Обикновенно дете. А сега си представете какво се случва с онези деца, които са в пъти по- чувствителни. Вероятно има логика да се появят точно в такъв момент. Но не мисля, че ще успеят да оцелеят.

Да се върнем към темата на  Tanya Georgieva. От "Морфология да приказката" на Проп може да се избере формула, описваща определен сюжет. След това да се приложи своеобразно литературно генно инженерство - да се премахне агресивната част и да съставим приказка без агресия или да оставим децата да си я измислят. Интересно ще е да се види какви са резултатите (и дали ке се получи нещо въобще).

Може и да не се получи. Когато бях детегледачка, измисляхме приказки. Всеки подаваше по едно изречение и така, докато не се оженят принцът и принцесата. Нито веднъж историята не заприлича по нещо на истинска приказка. Все пращахме принцесите на дискотека или имаше заря на сватбата. И лимузини. И принцесата имаше много сестри. И те не получаваха сватби. И до главите им излизаха облачета с мислите им.

Не съм убедена, че сегашните деца знаят какво е приказка, за да успеят и да си измислят своя, даже и да има зададено начало.     

 

Светлина не съм съгласна само с едно : "Не съм убедена, че сегашните деца знаят какво е приказка, за да успеят и да си измислят своя, даже и да има зададено начало." Не слагай всички деца под общ знаменател. Аз съм идеалния пример затова. Не че се хваля, но аз имам няколко написани приказки и то смея да твърдя много добри. Познавам много деца,които могат да пишат приказки и най-важното това им доставя удоволствие.
Според мен в приказките е задължително да има агресия,защото чрез нея се представя злото,а чрез злото се показва силата на доброто.Агресията съществува и това е факт.Никой не може да го успори или да се направи,че агресията не съществува. Наистина преодоляването на агресията е възможно чрез художествената литература,защото в нея се показват начини,чрез които това да стане възможно.Особено в приказките.Там доброто винаги побеждава злото,там любовта винаги побеждава омразата,там агресията се унищожава..Приказките учат малките деца на любов,добротта и съчувствие.

Аз също мисля, че децата могат да измислят приказка и то без никакъв проблем. Проблемът е, че аз искам да дам конкретна сцена с насилие и да вида как ще продължат, защото ако има деца, които растат в непълно семейство или семейство, в което има насилие краят на приказката може да е "лош". Другата част от децата ще завършат с хубав край...

Въпросът е, че е много трудно да се изберат 3 сцени с агресия от различни приказки, които е препоръчително да не са от учебният материал, за да децата не знаят какъв е краят и да не се придържат към него.

Ами конкретно пробвайте например с "Клан-недоклан". Тя не е в учебния материал. "Рапунцел" също не се изучава. Вербалната агресия за мен лично си остава доста съществен момент.

И аз мисля, че децата могат да измислят приказки. Въпросът с агресията е накъде е насочена, доколко е контролирана, и каква е целта на упражняването и. Че съществува е напълно ясно. Ако юнакът просто си щъка и трепе животни за разнообразие, това не е пример за юначество, даже ако междувременно е спасил принцеса. Ако има начин да се избегне крайното насилие, да се стигне до споразумение и нещата да приключат с добър край, децата се чувстват по- удовлетворени. Това показва моят опит.

Намерих вече доста откази от приказки с агресия. Сега е ред на приказки със завист и всички чувства, които пораждат агресията. Ако се сещата за някоя приказка .... пишете!

Е, това са всички приказки за мащехи :)

Пепеляшка, онази за момичето, което трябвало да занесе на нивата гърне пълно с мазна манджа, покрито с бяла кърпа, онази за момичето, дето го топят за косата в цветната река, също онази за жената, която изпраща свекърва си за ягоди през зимата, а после и майка си...