Представяне на неграмотната

Абе хора, какво започнахте да я дъвчете тази тема. Мислех, че съм се оттървал от училище. Там българския ми беше най-омразния предмет. С преподавателката ми все не се разбирахме. Тя ме караше да чета критика, а аз не го правех и вечно имах 3 и 4 на писмените. После като си взе компютър и като и го инсталирах започна и да пише 6ци де, но вече беше късно, защото вече завършвах. Като говорите за тези правила се сещам как си стоя в часовете и рисувам по тетрадката, чакайки да избие звънеца за почивката. Тези спомени ме депресират, защото се сещам колко тъпо ми беше да стоя и да тъпея, вместо да правя нещо по-интересно. Не че мразя да чета, дори напротив - постоянно чета книги, вестници и списания. Просто мряза да ми казват какво да правя при положение, че може и да не е така. Казахме вече отностно кирилицата и правописа. Добре ще е всеки преди да си изпрати поста да го прочете и да гледа да го изчисти максимално от грешки. Все пак това не е литературен клуб, а място в което хората си излагат впечатленията. Понякога те са толкова развълнувани, че не им се чете какво са писали. Чак днес разбрах, че файрфокса имал правописна проверка. Ако някой може да ми каже къде е и ако всички започнем да я ползваме, да се надяваме, че вече няма да се стига до подобни дискусии

---

Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net

Съгласен съм с теб!
Трябва повече търпимост да се проявява. Хората сами трябва да стигнат до извода, че като пишат правилно това говори за тях. Освен това от позицията на журналист мога да кажа, че е чудесно, че в редакцията имаме коректор. Той ти поправя грешките. Творецът пише, не гледа как, той пише, защото има идеи. После работа на коректора е да поправи обърканите мисли и синтаксиса. Не коректора пише, а творецът, в случая журналиста, писателя и т.н.

Трябва да се инсталира плъгинът Spellbound оттук 

Аз не съм мисля, че когато пишем в интернета - трябва да пишем много грамотно и тн... На руски съм пишам досто добре, имам рядките грешки... Най-добрата оцетка тук е "5", винаги имах "4", защото никога не могах да изпълнява граматическите задания към диктанти и т.н. А пишам досто грамаотно и даже знам, къде трябва да поставя запятайки ;)На български пишем, като говорим в Руси, "от главата" - това значи, ще "мисля, че ще трябва да паравя така - и правя, като мисля..." Даже не знам, какво е "Пълен член" и други замислени неща ;)

Аз също мисля, че не трябва прекалено да се акцентира върху правописа, ако е казана някоя стойностна мисъл. А пълният член много рядко се използва правилно, така или иначе. НО ... има си граници. Творецът (журналист, писател и т.н.) не бива да оставя по 4-5 грешки във всяко изречение, само защото имало коректори.

А също така, правописът не е и не може да бъде толкова висока цел. Той е средство. Има простовати, но добри и по нардному мъдри хора, които не пишат правилно. Едва ли техните грешки биха подразнили някого, както и грешките в icq. Но когато става дума за човек с претенции, че е много интелигентен и той се опитва да изложи разни високопарни съждения, е някак тъпо да има много и груби правописни грешки. Мисля, че 1 или 2 неправилно написани (или ненаписани) пълни члена, някоя и друга грешка при писането, не са проблем. Но все пак, от уважение към събеседника си, да положим малко усилия да пишем грамотно.

Добре няма съвършени хора всеки допуска грешки, на нас(в класа) например госпожата непрекъснато ни казва как да проверяваме за пълен и непълен член( с заместването на той- за пулен член и него- за непълен),но когато бързаш, дудне ти се наглавата и подобни обстоятелства ти допускаш грешки, но с повече желание и усърдие( ако това ти е единствено проблема) ще се научиш да не допускаш грешки. Човек се учи докато е жив и според мен е тъпо да се сърдиш че някои ти е направил забележка, даже напротив трябва да се радваш че все пак по-разбираш човек ти е дал съвет. Дори и от по-малките трябва да се учим. Хора сме сега се сетим за едно утре за друго, но всичко трябва да си има закономерност,ред и начин, не трябва и да сме някакви педанти по дадена тема,но не трябва и да правим каквото ни хрумне. четейки и слушайки винаги ще научиш ново нещо.  Затова се общува за да се учиш и ненаучен си умираш.