Предменструален синдром или основателен повод за раздразнение?
Всеки знае, че състоянието на жената преди месечния й цикъл е свързано често пъти със забележима промяна в поведението - повишена свръхчувствителност, напрежение, раздразнителност, напираща да прерасне в някаква степен на агресия към околните и т.н. Разбирам напълно това физиологично състояние, при което, ние, жените, понякога така лудваме, че трудно ни озаптяват, и затова, осъзнавайки деликатността на положението, винаги се старая да контролирам емоциите си.
За какво става въпрос? От вчера чакам „моите гости от Червен бряг" и имам усещането, че съм заредена с огромно количество енергия, може би по-скоро отрицателна, която трябва да туширам по някакъв начин, иначе последствията биха били плачевни в дадени ситуации. Как обаче се постига такова душевно равновесие, след като ти се случват неща от този род?
Вече ви споделих, че работя на две смени в училището, защото освен че съм начален учител, имам и още десет часа седмично по новия учебен предмет РКИТ (работа с компютър и информационни технологии). В някои дни отварям и затварям училището, но не се оплаквам, защото много исках, даже си мечтаех, да преподавам компютри на малките. Е, да, но ми възложиха, безплатно разбира се:), да бъда и административен отговорник на единствения в училището компютърен кабинет. При липса на нормално работещ сървър се налага да се работи индивидуално с всяко PC, когато трябва да се ъпдейтва антивирусната програма, да се сканира диска за вируси и грешки, да се качват уроци или накратко казано - това отнема немалко време.
В началото на курса по компютри, от престараване всяка седмица да правя ъпдейтите, сканирането, чистенето и дефрагментирането на училищната компютърна база, си мислех, че ще е по-удобно направо да си пренеса едно легло и да спя там, защото толкова късно приключвах работа, че се обезмисляше прибирането ми до вкъщи.
Да си призная - впоследствие се изхитрих и започнах споменатите процедури да ги изпълнявам по два пъти месечно, защото и аз съм човек, имам нужда и от почивка, и да си видя семейството - реалното, както и виртуалното (разбирай бглог), и да се срещна някоя вечер с тоя, оня, и т.н.
Не зная дали сте наясно, но в началото на учебната година МОН осъществи една инициатива за обучение на учителите на елементарна компютърна грамотност. Идеята беше всеки учител, който се чувства квалифициран, да се яви на един проверочен тест и ако го издържи, минава на едноседмичен курс, въз основа на който получава сертификат, позволяващ му да бъде обучител на учители. После провежда четири ограмотителни курса на колеги в различни училища, за които му се плаща по линия на министерството. Лично аз не се възползвах от офертата поради това, че ми липсваше физическата възможност да се включа - вече бях почнала часовете по компютър с малките ученици.
Тъй като сред нашите редици в училището нямахме преподавател по компютърна грамотност, ни изпратиха един колега от друго училище, който обучи началните учители за няколко дена и от вчера захвана да ограмотява компютърно и колегите от среден курс.
И понеже компютърният кабинет си е моята втора по важност класна стая, вчера влетях в нея, за да си кача урока за деня, но попаднах на вече започналия курс.
Извиних, се съм прекъснала лекцията и тъкмо щях да затворя вратата, когато чух думите на колегата: „Ама ти знаеш ли, че тези компютри тук са пълни с вируси?" „А!!!" - изненадах се аз - „Какви вируси? Че те си бяха много добре до петък..."
„Не е така, ти не си ъпдейтвала антивирусната и те сега са се напълнили с вируси" - продължи да ме убеждава той.
Много се сконфузих. Едно, че разговорът се провеждаше пред десетина колеги, второ - наистина не бях направила обновяване на антивирусния софтуер през последната седмица.
„Да, възможно е последните един-два ъпдейта да не съм направила на някои компютри, но виж какво - ти самият знаеш колко много време отнема тая дейност, а аз не искам да спя в училището"- оправдах се аз. „Що, какво ти пречи?" - взе да оригиналничи той. Не отговорих, а вместо това го попитах кои са тези толкова страшни вируси, които са поразили писитата.
„Ами той единия се казваше..." - и мъчейки да си спомни някакво име, взе тебешира и написа Love и още три букви, които за мен нищо не означаваха.
„Ха, значи някакъв любовен вирус е влязъл" - направих опит да се пошегувам аз. „Да, нещо такова..." - смънка той. „Че толкова ли е опасен?" - попитах с учудване по-скоро заради името. „Да, много, маха се само с форматиране на уиндоуса. „Така ли? - не можах да повярвам на ушите си. Извиних се, казах „Довиждане", и си тръгнах със свито сърце.
Цял следобед имах чувството, че ще се пръсна от напрежение и от нерви. Имах часове с моя клас и чак вечерта щях да вляза в компютърната зала заради урока си по РКИТ с четвъртокласниците. Междувременно една колежка наля още масло в огъня, разказвайки ми, че въпросният колега е разправял за заразените компютри на половината училище.
... Най-накрая свърши и последният ми час. Изпратих децата да си ходят и почнах да се логвам като администратор в системата на всеки един компютър. Започна голямото издирване на опасния „любовен" вирус. Два часа обновявах, сканирах със Symantec (това е официалният антивирусен софтуер, който се ползва от цялата училищна мрежа в София), Ad-Aware, чистих със CCleaner, System Cleaner, RegSupreme и в крайна сметка нито срещнах вирус, нито пък някой от компютрите се държа по-различно от другите, т.е. като заразен.
Вместо да се зарадвам на добрите новини, чувството ми на гняв към колегата, който ми причини неоснователно всички тия притеснения, взе да нараства до степен да обмислям как да постъпя с него, така че да се реванширам за причиненото изнервяне. На всичкото отгоре преди седмица му бях подарила мои уроци по РКИТ, за да му демонстрирам колегиалност и като знак, че искам да поддържаме добри взаимоотношения. Вече съжалявах за наивната си постъпка.
Разбира се, когато приключих с работата, вече беше станало никое време, и добре че мъжът ми дойде да ме прибере.
Рядко си губя доброто настроение, но днес се събудих не с усмивка, а с леко озъбена гримаса, предвкусвайки предстоящата среща с моя колега, за който вече бях почнала да си мисля, че зад странните му постъпки може би се крият някакви користни цели. Нищо чудно да се стреми умишлено да ме злепоставя, за да поеме той курса с малките ученици, примерно, от следващата учебна година, работейки на хонорар при нас.
Сутринта отидох още по-рано на работа и направо влязох при директорката, за да й обясня, че ако до ушите й достигне някакъв слух, че компютрите ни са заразени с вируси, да не му вярва, защото те са напълно чисти и работят отлично. Мога да го докажа, ако се наложи.
Часове по-късно, в ранния следобед, когато вече знаех, че е почнал учителският курс, влязох при колегата и пред всички присъстващи, както нетактично той постъпи с мен вчера, обясних, че вируси в компютрите няма и че заради неговите твърдения (спестих му думата „неверни") съм стояла в училището снощи до 21 часа. Никак не му стана приятно, че го излагам пред колежките, като си позволявам да му противореча, и в ответ заяви, че вируси има с абсолютна сигурност, защото някои компютри се били самоизключвали. Вметнах, че при мен пък не се е случвало подобно нещо. Той се обърна към колежките те да кажат кои компютри се изключвали от самосебе си, но никоя от тях не му отговори.
Попитах го как е засякъл вируса, защото антивирусната не го открива. Той много убедено ми заяви, че го е видял с очите си и че антивирусната не можела да го засече, просто защото този вирус бил постоянно в активно състояние. Казах едно „Аха" и си тръгнах.
Вечерта отново имах часове в компютърния кабинет, но знаете ли какво заварих в наследство от колегата? По не толкова необясними за мен причини всички екрани бяха с променени настройки на монитора и разделителната му способност, така че буквите на едни места бяха огромни, а при други - тесни и неестествено издължени. Колегата може би се е радвал, че ще ми създаде такива трудности, които да ми попречат да си проведа часа, мислейки си сигурно, че няма да знам как да изляза от положението, но не беше познал. Всъщност той изобщо не ме познава. Единственият проблем беше, че се забавих, докато мина навсякъде, заради което часът ми почна малко по-късно от определеното време и съответно завърши по-късно.
Сега ви разказвам историята без особено раздразнение, вероятно защото гостите, за които ви разправях по-горе вече ме навестиха (ако някой не е разбрал все още, това е закодираният израз, който означава месечно неразположение) и се чудя след толкова яд и тръшкане, вчера и днес, как да си обясня внезапно споходилото ме успокоение.
Защо не си автоматизираш нещата не мога да разбера? Задай им един график на тея компютри! В петък вечерта се ъпдейтвате, след това си пускате скана за вируси и след еди колко часа се изключвате. След това отиваш в понеделник - компютрите са ъпдейтнати и проверени за вируси и те чакат вежливо :)
Куини, похвално, че си му го върнала! По принцип не съм привърженик на подобни отношения и това да си връщаме нещата, защото нали сме уж интелигентни, но когато човекък срещу нас е ПРОСТАК, тогава се налага да се държим по същия начин, за да почувства как ни е подействало неговото отношение върху нас.
И аз тоя келеш бих го изтипосала отново пред директорката. Защото има такива дребнали душички, които събират активи, като ходят при началството и говорят зад гърба на хората, които си вършат работата.
„Един келеш на средна възраст"... Даваш толкова точно определение, че се замислих дали да не сменя заглавието на постинга си, като го нарека по този начин.
А иначе малките ученици не пипат по компютрите, защото са още във възрастта на послушанието (еееп, малко се изхвърлих) и на незнанието. За тях компютрите са нещо много, много сложно и се страхуват да ги докосват. Виж, с големите ученици не е така и даже от тях може да научиш някой хитър трик.
Тоя чичо е някакъв комплексар, който е намерил "подходящ" начин да се докаже.
Дано да се убеди, че думата подходящ е в много големи, огромни кавички!!!!
А по въпроса за думата "Келеш" - ето как се превежда келеш на английски:
Fop: A man who is much concerned with his dress and appearance.
Squirt:
1. Someone who is small and insignificant.
2. The occurrence of a sudden discharge (as of liquid).
Какъв примитивен превод и колко е по-богат на нюанси оригиналът!
Супер, че си го злепоставила! Хак му е!
А и ти по принцип си от по-дълго време там, познават те всички и ми се струва, че ще имаш подкрепата на масите :) Просто за твое успокоение. Да знаеш, че имаш гръб. Иначе се надявам тоя глупак скоро да подвие опашка.
А между другото, в работата ми компютрите са защитени. Всеки си се логва със свой си акаунт и може да променя само много ограничени настройки. Можеш да се логнеш като администратор и тогава да инсталираш програми и да променяш неща. Но трябва да имаш паролата. в противен случай се логваш с твоя си акаунт и почти нищо не можеш да променяш.
Та, ти щом си администратор на клуба ... сещаш се накъде бия :)
Вчера, моля ви се, най-нагло дойде да ми иска още уроци по ИКТ, защото знае, че имам. Лошото е, че не мога директно да му кажа какво мисля за него, защото от една страна доброто ми възпитание много ми пречи, а от друга - кой знае какво може да направи на компютрите (може и вирус да вкара), за да ми отмъсти. Рекох му, че ще видя какво имам, като всъщност изобщо не смятам повече да му услужвам, а само ще печеля време, докато свърши учителския курс и той се махне от компютърната зала.
Чувала съм за такива хора, обаче (не знам как така) никога не съм срещала. Дали с присъщата ми наивност не съм ги разпознала?
А този келеш ще си получи заслуженото, но не от мен, а от когото трябва - от Онзи, който има право да ни съди и да поставя всеки един човек на мястото му в избран от него момент:))) Наистина вярвам в това, защото много пъти съм виждала потвърждение на тази стара истина.
Пък каквото и да стане с компютрите, е поправимо и е бял кахър:))