Предколедна веселба

Зима е. Наистина. Иде Коледа. Време е да заколим прасето с някоя и друга ракия. На улицата коледното настроение най-много си личи. Както си му е реда по това време на годината улиците и тротоарите представляват ледени пързалки. Хората вместо да вървят, весело се пързалят. И падат  весело махайки с ръце и крака.

Миналия ден един подпийнал веселяк падна  10 пъти едно след друго. При това псуваше, ама много весело. Аз вървях след него и също много се развеселих. Подпийналия придвидливо тръгна по снега. Вече не му беше весело. Но явно някой трябваше да развеселява минувачите. Затова аз паднах. Първия път не беше много атрактивно. Само си изплющях коляното в перилата на прелеза и много весело мобилника ми се зарови в снега. Полазих из снега на 4 крака и го намерих. Но никой не се смееше наоколо. Затова Отговорника за паданията се погрижи да падна още по-красиво. Като се замисля отстрани, беше страхотно. Както си балансирах по леда и се сурках (това е на родопски, означава пързалям се по нанадолнище) изведнъж изключително атрактивно двата ми крака вдигнаха новите ми жълти обувки с дебел грайфер висоооооооко към небето. Гръбнакът ми по-котешки реши да балансира с моите 75-80 килограма и се изви още по-високо от обувките, тоест направих изключително красив скок-дъга. Да ама имало земно притегляне. В резултат на него първо главата ми се изхака в леда, шапката пое част от удара. После твърдостта на леда опитаха лактите, гърба и единствения ми кръст. Докато лежах и гледах към веселото зимно небе се замислих, че ако нямах хубави грайфери можеше да падна много лошо. После две усмихнати женски лица на неопределена възраст се надвесиха над мен. Едната каза; Мърда. След това аз, щастлив, че съм ги развеселил предколедно, станах и поех по пътя си куцукайки и весело споменавайки роднините на комуналните служители.  Зад гърба си чух весел вик и едната жена весело тупна. Другата весело я вдигна. Докато стигна до по-безопасен участък веселбата продължи. Под погледа ми весело паднаха една тройка младежи, общо 5 пъти и един млад пенсионер около 2 пъти и половина. Зад гърба ми другата весела жена на неопределена възраст също изохка веднъж весело. Повече по този маршрут няма на минавам въпреки веселбата.

А най-веселия район в Пловдив е района около Централна гара. Особенно вечер преди Коледа. Снощи излизам от работното си място с цел набавяне на съестни продукти. Първо ме посрещнаха няколко  весели мургави жрици на лИбовта. Бате ши ибеш ли, попита ме директно едната.  Тъй като нямах предколедна нужда от такава близост не и отговорих. После втора ме попита какво ще желая, а третата дали имам огънче. Аз винаги имам огънче, но знам, че кажа ли и нещо ще ме преследва поне един километър. После за да не ходя по леда или неотъпкания сняг се отърках в един малолетен, весел и кльощав травестит, който разбра погрешно действията ми и ме заследи като весело подвикваше и подсвиркваше след мене стотина метра. Знам, че съм сладур, ама малко се засрамих от толкова комплименти. Пред вратата на едно от казината едър мъж- канара весело държеше в ръка малкото си приятелче и уринираше. Други двама дребни веселяка го държаха. Едрият при това успяваше и да пуши. Един весел представител на малцинствата спореше весело с един кебапчия. Дзиганинът твърдеше, че можел да изпие поне пет бири преди другият  да прибере скарата. Друг мургав веселяк, стискаше щастливо една бира в ръка и сричаше на глас рекламата за трактор Беларус върху витрината на магазина за трактори. Този ми направи много добро впечатление. Явно природен интелект, кой друг би се заинтересувал от трактор Беларус в пияно състояние? Сигурно си е поискал от веселия белобрад старец трактор Беларус. Хапнах си една предколедна имитация на пица и една предколедна имитация на айрян и пак се запътих към работния си пост.

Двамата дребни веселяка влачеха Канарата нанякъде. Той спираше от време на време за да изпее с чувство припева на непозната ми песен с македонски мотиви. Сигурно е била коледна. Кебапчията беше затворил.

Ех, че е весело на пловдивската гара преди Коледа. Що не съм един поет да го опиша?