Преди премиерата

Да чакаш.
Да се научи да чака е навярно, най-важното действие за човека...
Мига.
Деня.
Нощта.
Цялата вечност.
-------------------
- Сега?
- О, не! Почакай!
... Реда си.
---------------------
Редя си,
докато чакам и пред мене наредени,
се нижат дните ми в безлика върволица:
миг до миг
ден до деня
безкрайни нощи,
препъвани в тълпи от неизлечимо многоличие.
------------------------------
Чакам мига си.
Наброени въртя на пръстите си мигоскици,
докато се пазя за деня на Премиерата,
а дните си изпълвам с безразличие.
--------------------------------
Ден разпъва се да ме покрие:
пряснобоядисана
стаявам се под него -
да не би да се изтрия?!
И чакам.
---------------------------------
Да се научи да чака е навярно, най-важното действие за човека...
---------------------------------
Падат и вдигат се завеси.
Първото действие не беше мойто!
Други бяха актьорите на премиерата.
Тяхната мина.
Бе миг!
Аз чакам своята!
---------------------------------
Да се научи да чака е навярно, най-важното действие за човека!
---------------------------------
Дали е низ от мигове
цялата Вечност?!