Преди 17 години

Преди 17 години на този ден, семейството ми отиде дружно на опера. Гледахме "Аида", като бяхме на един от балконите в софийската Опера. Бях си взел монокъл и искрено се вълнувах от действието, което днес не си спомням много добре. Бях впечатлен от пищните костюми и на моменти не разбирах какво точно пеят.
Много добре си спомням, че като излезнахме от операта, нещо се беше случило. Операта беше започнала да става неспокойна още докато бяхме в залата.
Но ние научихме, че нещо е станало, когато излезнахме навън. Един човек, видимо развълнуван викаше - Тодор Живков падна!
Новината бе потвърдена от още хора. Чувствах се странно.
На следващия ден в училище това бе новина номер едно. Седмица по-късно в училище ни накараха да отидем и да върнем на вторични суровини книги, писани от Георги Димитров. Книги, които не сме вярвали, че може да ни накарат, да носим на вторични суровини.

От тогава минаха 17 години. Днес прочетох едно заглавие и си зададох въпроса - кога мина това време?

Категории

Политика

Коментари

shtepselinka преди 19 years 5 months

И аз имам някакъв смътен спомен за този ден... Спомен за the wind of change ;о)

entusiast преди 19 years 5 months

Аз ходех на училище в СССР тогава. Новината я научихме от радиоточката на другия ден сутринта, в училището учителките бяха много развълнувани от факта и ни питаха българчетата дали знаем нещо повече по въпроса. Няколко месеца след това българите в даскалото свалихме червените връзки и ни викаха при директора да ни се карат, че сме разбунвали и другите ученици. През пролетта следващата година изгониха всички работници, защото прекратиха междудържавните договори. По това време на гурбет в СССР имаше десетки хиляди българи, много от тях със семействата си. Само в Тюмен, в града в който живях със семейството ми, имаше над 2000 българи.

Истинската атмосфера на промените я усетих през следващата година, когато заразен от надигащите се промени ходих на всеки митинг без изключение. Най ми харесваше когато горяха червените знамена :)

Спомням си и с едно трогателно чувство старците по пейките. На тях им беше най-трудно да проумеят смисъла на промените. Ех, за къде сме сега без Съветския съюз, се питаха те и предичаха гражданска война и глад като в следвоенните години. Баба ми, мир на праха и беше натрупала на тавана доста сериозно количество брашно, захар, олио и каквото още е успяла да накупи от селския магазин.

Помня и картини по телевизията от 89-а с първите огромни опяшки за хранителсни стоки.

borislava преди 19 years 5 months

Леле, 17 години ли са минали, бе?! Всъщност нищо чудно, това обяснява защо и аз имам същите едва ли не романтични спомени като вас - щото съм била дете и само смътно съм усещала промяната, без да я разбирам.

Същата вечер преди 17 години бяхме на гости на кръстниците ми с мойте родители. Помня физиономията на Тошагата по тв. Чувствителната ми душа се сви от жал за това същество, което явно преживяваше някаква драма. Помня как си тръгнахме, как улицата беше някак си по-широка, понеже майка ми и баща ми крачеха по-ведро.

Забелязах, че в кандидат-президентската кампания тая година десните се опитаха да използват именно тая тръпка в своя полза. Вероятно не лош ход, като се има предвид, че мнозинството избиратели са по детски наивни, да го кажем така. За да не бъда разбрана погрешно, ще кажа, че съм привърженик на дясната идея, но смятам, че тя има нужда от повече зрялост в Бг. Не че не може до безкрай да се лансира чрез умиление, но това много прилича на начина, по който се лансира и лявата идея... Нима, освен изгарянето на червени знамена после, не помните и как всяко лято преди това семейството ви ходеше на море, пълните с тенекии сирене магазини, някак по-вкусните лютеница и салам Камчия... Работата на десните според мене е да предложат алтернативата за бъдещето, а не да изпадат в същото изтъркване на миналото като левите, пък било то и революционно.