Празници, празници, празници...

И като започна да се празнува от Сряда та чак до Неделя. И нали съм си притеснителен все исках всичко да е наред и всички да са доволни. Приятели, приятелки, гости... В общи линии се справих. С малки изключения всичко беше наред.
Видях се със стари приятели. Пиинахме бира. Поприказвахме. Слушахме музика. Поспорихме за историята и произхода на "петльов ден"... И за други неща. Получих чудесни подараци.
В Неделя успях да стана в 8 и до обяд почистих следите от купона в Събота. Една приятелка ми помогна с чашите и чиниите. След това пихме кафе, после биричка до 17. Четох си книжка до 20. Гледах един любим мюзикъл и... си легнах.
Неможах да заспя. Всичкаите емоции, цялото напрежение от работата ми от други неща, просто изригна като гейзер. Всичко, което таях дълбоко в себе си изби. Може би защото бях сам.
Спомени, реплики, разнородни чувства, злоба, ярост, любов, жалост, всичко се превърна в каша остана само да надам дивашки вик и да завия към луната.
И после всичко стихна. Притежавам невероятен самоконтрол... Поех си дълбоко въздух. Аспирин, чаша вода, нощна лампа, книга. Прочетох всичко за Тодоров "Доктора", Кюлев... Интересно четиво.
Най - накрая заспах. Не сънувах нищо.
Тази сутрин реших да изразходя малко отрицателна енергия в лицеви... Нищо не се получи, само се изпотих. 150. Немога повече.
Очаквам да се постопли малко и започвам да бягам отново в парка. Можеби от следващата седмица.
Сега съм в института.
Имам нужда от ваканция на някой язовир, въдица и тишина.