Така и не разбрах чия ли сянка съм,
на себе си или на тебе?
И лудостта ми да те притежавам не е ли
първобитното желание за бебе.
Дълбоко в паметта на мойте клетки нейде
се укрива звяра и лежи и дреме,
додето не разкъса твойте вътрешности
като топло мъжко семе.
Понеже аз не мога да разкъсам твойто крехко тяло,
ще го направи плът от мойта плът,
за ласка майчина и светлина
детето мое закопняло.
Така ще се затвори най-подир
спиралата на любовта ми луда
ще бъда чрез детето си от тебе
и Христос и Мохамед ,и Буда.
:) Хубав стих! Ще се радвам да има и още занапред! :)
Весели празници!!!
Птиците отлитат на юг...
Брависимо, Тодоре! Наистина е оригинална поетиката ти. И са прави Веселин и Щепси да питат за още. Към тяхната компания ще се притуря и аз, без да те насилвам, разбира се. На едно-две места трябва да оправиш ритмиката, има и две стилистични форми, които могат да станат по-добри. Но не е задължително. И така си е добре. Тази декадентска атмосфера на привличането и възпроизводствения инстинкт (нали при зверовете е точно такъв) някак си ми допадна с пасивната си агресивност. Изобщо остротата на изразните средства, които използваш, наистина ми допада.
Бъди!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви