Посред нощите така става...
Часът е някъде доста след 2.00... Да не кажем направо, че си е 3.00 Седя и си мисля по разни жизненоважни теми като "Не е ли време да си лягам вече???" и "Колко още могат да ме заболят очите???" И изведнъж ме удря прозрението какво ми се прави - ЧЕТЕ МИ СЕ! Ужасно и страшно много ми се иска да си легна с някоя книга и да осъмна с нея... Жалко само, че напоследък нито една не успява да ме "грабне"! Почвам да се чудя откога не съм чела целонощно /примерна дума/ ... май беше откакто си купих "Ерагон"! И що??? Не е като да нямам време - аз просто нищо не правя! Даже ще си призная, че и на лекции не ходя /Убийте ме с камъни!/. Занчи... Книги си имам - мама се е постарала да не остави любимото отроче без материал за изчитане. Вярно, нощната ми лампа си замина покрай едно скарване със сестра ми. Всъщност ние заради нея се скарахме, но това не е предмет на днешния размисъл. И може ли сега такава поредна житейска драма - да чета или да вися пред компютъра! Може да ви звучи тъпо, но си е сериозно! Пробвали ли сте някога да се измъкнете от смъртоносната хватка на PC - то и прилежащия му стол?!? И сега какво да правя...?
Компромис: сваляш си Джейн Ер на писито и ....