Последни самолети над Божурище..?!?

“Да построиш на мястото на летище “Божурище” МОЛ е равнозначно на това да го построиш на Шипка. Това аз не мога да го разбера. Всички се крият и казват, че това не ги засяга. Това бездушие, което е у управляващите, е под всякаква критика. Летище “Божурище” е най-старото в Европейския съюз. Имаме нещо, с което изпъкваме и то в такава напредничава област като авиацията. Имаме нещо, с което сме с едни гърди напред пред германци, французи ... нито “Фридрихсхафен”, нито “Бурже”, те са строени 1917 -1919 г., а ние през 1912 г. имаме оперативна дейност на летище "Божурище”.

Тони Илиев – „Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище”

Когато бях дете, поглеждах често нагоре към небето, защото там често заедно с облаците се рееше и нещо цветно…Събирахме се децата от махалата и викахме „Па-ра-шут, па-ра-шут”, докато не се скрие зад клоните на дърветета, след това се озъртахме откъде ще се разтвори втория и се обзалагахме за цвета му. Когато станах ученичка на патронния празник на СОУ”Лет. Христо Топракчиев”-16 октомври  поднасяхме цветя на паметника на загиналите пилоти, летци-парашутисти и самолетостроители. Знаехме, че нашето летище е уникално и във него има много история. Днес ако напишеш в Гугъл „Летище Божурище” ще се увериш колко много големи имена от историята , нашата и европейската, са свързани с него. Но също там, ще се натъкнеш и на много мръсни и нечистоплътни дела…

Миналата година с предишния ми випуск, организирахме игра „Пътешествие в космоса”. Децата събираха материали за първите летци, за първите космонавти. Прииска ми се да ги заведа до летището и да помоля някой да им разреши да се качат в кабината на един самолет. Когато зададох въпроса към кого да се обърна за разрешение, ме изгледаха така сякаш нещо не съм със всичкия си…Сконфузих се. Как не ме е срам да не знам, че такъв динозавър вече не съществува!!! Срамота- учителка при това!! Попитах за клуба по авио моделизъм…и…вече съвсем решиха, че съм смахната и ме „отрязаха”

Днес небето над Божурище е пусто…то дори не е синьо, защото смокът от магистралата променя цвета му. Не мирише на божури, защото ароматите на множеството малки фабрики наоколо са по-упойващи. Всъщност защо ли се казва Божурище? То вече няма божури. От детството ми останаха само крясъците на жабите в тинясалата градска рекичка. И защо ни е летище, при това недействащо. Да си върви при ИСТОРИЯТА, коята така или иначе никой не я чете.

По-добре да си направим един хубав голям лъскав МОЛ, така поне ще знаем къде ще са децата ни, когато избягат от час.

Ако ви пука за Българската история и историческото ни наследство прочете това:

ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Ви кани на 13.06.2009г (събота) от 10.30 часа да поднесем цветя на загиналите пилоти, летци парашутисти и самолетостроители на паметниците на Летище „Божурище”.

МИТИНГ ПОД НАСЛОВ: „ДА СПАСИМ ИСТОРИЧЕСКОТО ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ”!!!

Ще се извършват демостративни полети и скокове с парашут.

Аз ще бъда там с децата си, защото това може да са подследните парашути в небето над Божурище!!!