Посещението

- Пак заваля...този път в косите ми. Животът отмина подобно на фарсова комедия... И моят. Ама аз съм жив, нали? Май още не съм се озовал някъде, където никой не знае къде...
 Това говореше изпод хремавия си нос един нормален, съвсем нормален човек.
 На вратата се почука.
- Чичо Петре, ела за малко, навън те вика някой.
- Че кой пък ще ме вика мен? Мене никой не ме вика, освен оня там горе, пък оня там долу не му дава да ме прибере, пък оная им гледа сеира и играе на "ези тура".
- Абе чичо! Пак говориш с гатанки! Айде излизай, че ще си замине! - малкото момче, дошло да извика леко отнесения мъж, започваше да става нетърпеливо.
 Навън подухваше топъл летен вятър, а там...там пред прага ги гледаше някой. По-скоро някоя.
- Охоооо...Я виж ти. На света все още имало от какво да се изненада човек. - промърмори иронично Петър. - На какво дължим тази среща? Някой се е върнал да внесе буричка?! Еххх...ама не ти виждам косата... Ох, бях забравил...колко е хубаво, че човек може да забравя и колко лошо, че успява и да си спомни... косата не ти е нужна, нали? Тя отдавна изпълни предназначението си, още в предишния живот.
 - Прости ми.
- Да си простим и непростимите неща ли? Може ли да се прости непростимото? Ти ми взе живота злощастнице, а сега се връщаш да го доразрушиш ли? Съжалявам, миличко, вече не остана нищо.Тази вечер ще заспиш гладна. Ти поне можеш да спиш, нали?
 Петър все още се усмихваше иронично и нежно, сякаш говореше на дете.
- Липсваше ми.
- Липса ли? Хм, какво означава тази дума? Интересно, забравил съм, е простено ми е...старческо слабоумие.
- Провери в тълковния речник, който ти подарих.
- Подарък? Подаръци...ето го детето, то още тук било...подари подарък на него, на него му кажи какво е подарък... мен ме остави, моята песен е изпята...да си простим и непростимите неща... Както се казва... това, което ти ми стори мога да ти го простя, но това, което стори на себе си как бих могъл да ти го простя?
- Можеш ли да замълчиш за малко. Погледни ме.
- Да те погледна?! Та аз отдавна съм сляп.
...

Защо се връщаш? Недей!
Не мислиш ли, че малко късно идваш ти?
Защо се връщаш? Недей!
Та аз за теб забравил съм почти!

Не ми припомняй! Недей!
Какво били сме някога един за друг.
Не идвай вече, не , недей!
Отдавна любовта я няма тук.

Забравих аз отминалите дни,
не можем с теб да върнем любовта!
Нали в живота веднъж идва тя!

Не се завръщай, недей!
Отдавна любовта напусна този дом!
Не се завръщай, недей!
Намерила е другаде подслон!

Не се завръщай, не,не,не, недей!
Та аз отдавна свикнах да живея сам!
Не се завръщай, не, недей!
Ще мога ли да ти простя не знам!
Ще мога ли да ти простя не знам!