Понякога е толкова трудно

Понякога е толкова трудно да премълчиш нещо, което ти се иска да изкрещиш. Да го запазиш като своя малка тайна, за да се предпазиш от евентуалното нараняване ... и е толкова трудно да запачиш усмивката, когато душата ти плаче. Обградени сме от лицемерие и до толкова сме свикнали с него, че то се превръща в напкотик за нас. Не останаха искрените хора, които не ги е страх да изрекат, да изкрещят какво мислят и какво чувстват. Понякога се чувствам виновна че съм такава, толкова много хора ме смятат едва ли не за злобна, а аз просто съм пряма. Обичам да казвам всичко в очите ... макар това понякога да изисква време и адски много усилия, но предпочитам да се различавам от масата, макар да не им се харесвам... не живея за тях все пак. И така понякога е толкова трудно да се съхраниш такъв, какъвто си :)