Понякога боли...

Нямам сили и думи да разкажа всичко... Но в мен бушуват най-разнообразни чувства...

Нямам оправдание. Нямам обяснение. Просто се случва. Държа се безумно, егоистично, по тъп детски начин... И ми се преобръща света... По-лошо - наранявам хората, които обичам... А "Извинявай!" не помага... Не знам дали нещо помага... Дупките остават, дори да извадиш пироните...

Чувствам се объркана, несигурна, разтърсена... Дори отчаяна от мен самата... Не мога да се позная, изгубвам се... Извадена съм от орбита... И най-лошото е, че сама си го правя. И колкото и да се моля, каквото и да правя, няма значение. Няма значение дали ще ми се прости. Защото аз не мога да си простя в какво чудовище се превръщам понякога. Няма значение дали другите ще забравят. Защото аз не мога да забравя...

Понякога просто боли...