Понеделници и прозорци

Отново е понеделник и аз отново карам 12-часов работен ден (не на едно място, слава Богу .. или пък за съжаление ...). Всичко си е ОК, като изключим неприлично прелестното време навън в моментите, когато аз трябва да седя в стая, пред компютър. Е, успях да се поразтъпча около 20-на -30 минути навън, по пътя между двете работи. Можех и повече, ако чантата ми не беше така нечовешки тежка и неудобна за носене, каквато е винаги и то по моя вина.( Не се оплаквам, ако това си мислите :) Ето и доказателството: )

За щастие прозореца на стаята, в която работя на едната си работа, гледа към Борисовата градина. По-точно към върховете на дърветата, които сега са щастливо напоени от многото вода, която се изваля напоследък. Една от причините, поради които обичам дъжда - той храни гледката от моето работно място. А гледките през прозорците са едно много странно нещо (Светльо, ако четеш това, не се смей, знаеш си защо :) Седиш си на някакъв стол/канапе/фотьойл или друго приспособление-за-седене, гледаш през прозореца - дървета, зелени, сочни и сякаш си в някаква гора, парк, направо приказка. Ставаш от приспособлението-за-седене и що да видиш? Пред дърветата я строеж, я паркинг, я улица, я цял булевард. Пред такива прозорци винаги трябва да има по нещо за сядане, за да си стои човек в заблудата, че се намира насред гора. Такива са прозорците в апартамента на приятеля ми, в една от стаите на леля ми и при нашите в "Дружба-2" преди да им отсекат 12-годишната липа , но това е друга история....

Има и други видове гледки през прозорци обаче. Такива пред които е по-добре да си прав и да обемаш с очи всичко което се шири наоколо. Тези прозорци обикновено гледат от много високо към светлините на града. Такава гледка се разкрива например от стаята на Тери - все едно цяла "Младост" е като на длан пред теб.

Мисли, които ми дойдоха в главата ей така ... може би защото новата тема в "Лигата на разказвачите"* е "През прозореца".

*За "Лигата на разказвачите" разбери от Капитал Light и прочети историите на фаворитеите от првия кръг в тазседмичния брой.

P.S. Просто някакви реещи се мисли в един понеделник, когато на всичко отгоре се опитвам да се разболявам, но не се давам !!! Утре съм на концерт на Kraftwerk и трябва не просто да съм здрава, а да съм концентрирана, защото предвкусвам една наслада за сетивата. State-of-the-art performance, както биха казали отвъд Ла Манша и отвъд Аталнтика.