Помощ - администрация!

Ако случайно за пръв път попадате на администрацията в СУ, за по-кратко "секретарките", се чувствам задължена да Ви подготвя/или поне да опитам/ за това, което предстои.

Първо, дишайте дълбоко, опашките са огромни, лично аз не съм виждала подобно чудо от кризата след промените. Въоръжете се с търпение и с подходящи обувки, храна, цигари, кафета, вода, каквото Ви е нужно.

Второ, знайте, че секретарките са разнородни, но притежават едно качество, неотменно, винаги вбесяват студентите. Или се налага да ги чакате да приключат особено важните си разговори, или тръшват вратата пред носа на човека, позволил си да влезе точно в края на приемното им време/което е по два часа до обяд и два - следобяд/, или се карат, защото ги питате нещо, за което те така или иначе трябва да са осведомени, или са ви загубили документите, или по някакви неизвестни причини просто не ги кефите.

За годините, в които пребивавах в Алма матер, преживях едни и същи напомняния от страна на г-жа администраторката, откази да ми се подпишат уверения, ненанесени оценки в главната книга, разправии за стипендии, защото секретарката на своя глава беше решила, че нямам право, постоянно говорене по телефона, докато търпеливо чаках пред бюрото и и куп други неща, които за моя радост съм забравила.

Последното нещо, което се случи ме изкара от равновесие, жената беше загубила протокол от държавен изпит на мой приятел. Пощурях!

Не знам какво трябва да се направи, за да престанат да се държат безобразно, ако беше единичен случай, някак щях да го преглътна, но повечето служители са точно такива. От тях зависи понякога завършаването на университета. Те са в състояние да докарат напълно нормален човек до бяс, дори само с факта, че постоянно се чувстваш като в роман на Кафка. И нямат никакво чувство за вина.

Интересно как студентите продължават да търпят всичко, рядко се оплакват и нищо не се променя...