Якоооо! Помниме го, макар да го бехме позабравили!
Тъкмо се бях отчаял съвсем и бях тръгнал да си лягам няколко минутки преди края, когато се чу крякащият глас на Петър Василев откъм хола.... И после - година и нещо радост! То не бяха празненства, не бе чудо...
Забравя ли се такова нещо? Доколкото си спомням, след мача (в интервю или може би на пресконференция) Бернар Лама е заявил нещо от този род: “Не ми се сърдете, че не спасих гола. Аз се радвам, че не се срещнах с топката, защото щеше да ме размаже”. Много, много спортна злоба имаше в този втори гол на Емил Костадинов.
Като именит футболен спец ще кажа: беше нелогично с оглед на играта, невероятно с оглед на мачовете в квалификационната група. И точно затова толкова изстрадано щастливо до сълзи, толкова красиво, велико и неповторимо! Защо питаш "Помните ли?", Тери? Нима някой българин (даже хич да не му пука за спорт!) може да го забрави?! И да не забравяме, че това бе "невъзможното" начало на невероятната "американска мечта"... Ако искаш препечати го и в "Спорт", за да го гледаме и препрочитаме по-дълго на титулната страница.
Не се съмнявам, че има българин, който да не помни това :) Въпроса е риторичен, по-скоро за да предизвика интерес и дискусия по темата, за да си припомним това славно време :) Ще го пусна и в Спорт
Тъкмо се бях отчаял съвсем и бях тръгнал да си лягам няколко минутки преди края, когато се чу крякащият глас на Петър Василев откъм хола.... И после - година и нещо радост! То не бяха празненства, не бе чудо...
Като именит футболен спец ще кажа: беше нелогично с оглед на играта, невероятно с оглед на мачовете в квалификационната група. И точно затова толкова изстрадано щастливо до сълзи, толкова красиво, велико и неповторимо! Защо питаш "Помните ли?", Тери? Нима някой българин (даже хич да не му пука за спорт!) може да го забрави?! И да не забравяме, че това бе "невъзможното" начало на невероятната "американска мечта"...
Ако искаш препечати го и в "Спорт", за да го гледаме и препрочитаме по-дълго на титулната страница.