Полицията привиква блогери
Преди седмица и нещо писах нещо за ситуацията в страната ни, как някои хора по висшите етажи на властта явно се чувстват или недосегаеми или прекалено спокойни в своите действия. Пребиха няколко миньора, които бяха на законен протест, а Румен Петков каза, че човекът си блъскал сам главата в асфалта. Това беше толкова нагло, че не остана без реакция от страна на обществото, но въпреки това не промени нищо. Помните и смеха на Петков по радиото, когато му казаха, че полицаи са пребили фоторепортер, защото искал да снима охраната на Маджо в съда... Първанов, Станишев и Румен Петков продължават да си се чувстват така, сякаш държавата е тяхна не само сега, но и ще бъде такава и в следващите години.
Държат се повече от безцеремонно и се чудя коя е причината за тези нагли действия.
Последното нещо, което просто ме потресе беше привикването на един блогер в полицията да подпише протокол, с който го уведомяват, че трябва да спре да пише по темата за Странджа.
Когато прочетох това, се почувствах като върнал се с магична пръчка в тъмните години на комунизма. Спомних си за Джордж Оруел и неговия роман "1984" и просто потръпнах.
Иска ми се да намеря някакво смислено обяснение на действията на властта, но такова не мога да открия. Вместо това се насажда страх в обществото. Щом посегнаха и на блоговете, които са един апотеоз на свободата на словото... Нямам думи от огорчение.
Какво означава на практика случилото се? Който пише за Странджа може да бъде привикан в столичната дирекция на вътрешните работи? Къде е свободата на словото господа управляващи? Нима искате да ни върнете обратно в тъмните години на комунизма?
Откъде идва това чувство за безнаказаност у вас? Тази безцеремонност, с която раздавате шамари наляво и надясно?
Нима утре защото съм писал нещо в блога си ще бъда привикан да давам обяснения, въпреки, че не съм нарушил закона по никакъв начин?
Поздравявам колегите от Икономедия, вестник Дневник и вестник "Капитал", които не се поколебаха и публикуваха новина за срамната случка.
Държат се повече от безцеремонно и се чудя коя е причината за тези нагли действия.
Последното нещо, което просто ме потресе беше привикването на един блогер в полицията да подпише протокол, с който го уведомяват, че трябва да спре да пише по темата за Странджа.
Когато прочетох това, се почувствах като върнал се с магична пръчка в тъмните години на комунизма. Спомних си за Джордж Оруел и неговия роман "1984" и просто потръпнах.
Иска ми се да намеря някакво смислено обяснение на действията на властта, но такова не мога да открия. Вместо това се насажда страх в обществото. Щом посегнаха и на блоговете, които са един апотеоз на свободата на словото... Нямам думи от огорчение.
Какво означава на практика случилото се? Който пише за Странджа може да бъде привикан в столичната дирекция на вътрешните работи? Къде е свободата на словото господа управляващи? Нима искате да ни върнете обратно в тъмните години на комунизма?
Откъде идва това чувство за безнаказаност у вас? Тази безцеремонност, с която раздавате шамари наляво и надясно?
Нима утре защото съм писал нещо в блога си ще бъда привикан да давам обяснения, въпреки, че не съм нарушил закона по никакъв начин?
Поздравявам колегите от Икономедия, вестник Дневник и вестник "Капитал", които не се поколебаха и публикуваха новина за срамната случка.
Изпратете протестно писмо до Европейския комисар за правата на човека - адресът е посочен и там, но пак:
Office of the Commissioner for Human Rights
Council of Europe
F-67075 Strasbourg Cedex, FRANCE
F a m e (19:29:45 14/07/2007)
Office of the Commissioner for Human Rights
Council of Europe
F-67075 Strasbourg Cedex, FRANCE
+ 33 (0)3 88 41 34 21
+ 33 (0)3 90 21 50 53
commissioner@coe.int
Неотдавна вътрешният министър и бивш заместник председател на БСП Румен Петков си позволи една от обичайните си прояви на лош вкус, като атакува съпартийката си Татяна Дончева по изключително груб начин. Тишината в спалнята, сподели тогава прозренията си Петков, раждала безумия. Кой е упълномощил тъкмо този субект да си вре гагата в дамските спални, без да е поканен там, това не стана ясно. Доколкото знам, въпросният субект все още не е намерил за необходимо да поднесе публично извинение на обидената. Дали в спалнята на Петков цари вечна гюрултия, по този въпрос също не разполагаме с достоверна информация. Но нищо чудно да е така. Вероятно не само в спалнята, а и в кабинета му, както и в онова мистично пространство, разположено между двете му уши, шумотевицата е такава, че би могла да накара Йерихонските тръби да заприличат на най-обикновени пищялки. Само така може да бъде обяснено обстоятелството, че Петков не чува какво му се говори. Не чува мненията на ЕС и ЕК, според които във ведомството му нещата никак не са цветущи, а страната ни продължава да изостава в борбата с организираната престъпност. Не чува гласовете, отвратени от бруталния полицейски произвол срещу протестиращите миньори (същите, които, както се оказва, имат странния навик да запълват свободното си време като сами си блъскат главите в асфалта). Не чува раздразнението на софиянци от абсолютно ненужното блокиране на столицата покрай празника на МВР, но за сметка на това винаги е склонен да се намеси срещу блокадите на екозащитниците, които вече просто нямаха друг начин да бъдат чути и забелязани. Голяма ще да е, наистина, гюрултията в спалнята, кабинета и междоушието на вътрешния министър, щом я е докарал дотам, само себе си да чува, а да не долавя онова, което наистина е от значение. Време е този човек да си извади носа от чуждите спални и да си отвори ушите за недоволството, породено от безпардонното му поведение. И без друго рейтинга на правителството, в което участва, може да буди всичко друго, но не и завист.
(ДНЕС ПЛЮС,11.07.2007)