Покупка

Не разбирам жените с тяхната "шопинг терапия". Аз мразя да пазарувам. Не, не съм някаква социопатологична находка. Просто не обичам да пазарувам. С хранителните стоки и битовата химия е лесно. Вървиш си в супера и прускаш разни неща в количката или кошницата. Ако не го бива другия път взимаш друг продукт. Не е болка. С електрониката също нямам проблеми. Разучавам ако има нещо за разучаване и след това отивам и закопувам каквото там е необходимо. Покупката на дрехи и обувки е моят малък личен ад.

Не обичам да пазарувам такива неща защото трябва да обиколя произволен брой магазини без да си харесам нищо. Не стига това ами ако все пак си харесам нещо то или няма моя номер или пък не ми е удобно, не ми стои добре и т.н.  Най често комбинация от тези неща. Ужас!

Още по темата

Как да се облечем за интервю за работа? 29.03.2016 · maniateam Търсите си работа или просто искате да смените настоящата? Облеклото е третият най-важен елемент след CV (опит) и поведение. Ще намерите съвети, как… Задачка-закачка - този път от мен BgLOG.net · 31.07.2006 · Shogun Представете си, че срещате една съседка и тя ви казва посърнало: "Днес имам рожден ден, сега търча да пазарувам..." Вие: "Оооо, честито!" А тя: "Уф, да се радвам ли или да плача: стигнах си ЕГН-то..." Вие: "?" Тя: "Тази година навършвам толкова, колкото са ми първите д… Ден като ден, но какво им става на жените? BgLOG.net · 28.04.2005 · monnio Ден като ден но трябва да съм с ризка, панталонче, лъснати обувчици...абе само възел не съм си сложил. Пътувам си аз в автобуса, пазарувам, ходя си по улицата и им се чудя на жените? Като съм със скъсани дънки ме заглеждат тийнки и каки а сега секси сладки рок енд рол…

Заради това пазарувам само при крайна необходимост. Крайна необходимост обикновено се изразява в износени дрехи или обувки или желанието на актуалното гадже или майка ми да обнови въпреки всичко гардероба ми. Тогава ме замъкват в някакъв набелязан от тях магазин. Аз с досадно мърморене премервам няколко артикула и  в крайна сметка си купувам нещо. Продавачките са много доволни да ми видят гърба. Другия вариант е да се видя в някое огледало. Днес се видях в едно и реших че приличам на просяк. Занесох се към един магазин от който преди време си купих един къс панталон. Продавачката се видя в чудо с мен защото премерих десетина панталона и няковко чифта джинси. Разбира се не си харесах нищо и си купих един панталон който ми става. Панталона е зелен....ужас!

Тези дни колкото и да не ми се ще трябва да си купя обувки по същата причина. Омръзна ми да ходя с кецове. Имам контузия и понякога по половин година не мога да попадна на обувки които да са ми удобни и да не са кичозни или твърде скъпи.

Трябва да си хвана постоянно гадже че да има на кого да се ядосвам че не ми харесва някоя дреха. Че сега...сам съм си виновен. Всъщност може и да ми харесат, ама може и да си отлежават в гардероба.