Познати, приятели и др. ...

   Мина още една събота от дългата поредица еднакви и безлични съботи, утре идва по-кофти ден, а други ден-понеделник още по-кофти. Абе те са ми еднакви дните всъщност, съботи и недели не обичам защото повечето неща не работят и ми е скучно, а делнични дни пък защото всеки е намръщен и зает, петъците пък са ми в дъното на таблицата, тогава всеки хуква по заведения и туко виж и мен ме излъгали след поредната клетва да не стъпя повече. То от друга страна мразя всякакви места дето има повече хора, най-тежкото наказание за мен е ходене на дискотека, кръчмите ги преглъщам някак си, стига да се наквася още от началото порядъчно и да си осигуря умствената анестезия, а да не забравя и като минимум 2 от тримата ми най-добри приятели също трябва да са там. Друго нещо, което не търпя откак навърших около 18 години са купоните, но за дълбоко мое съжаление не можех да ги убягна доскоро. Май съм доста асоциален, кой знае, зависи от мярката и кой ме мери :).

   Успях да се отплесна в свободни асоциации, май това целях, да видя накъде ще ме отвеят мислите и да се разбера какво мисля. Отговора не ме окуражава много, излиза, че съм изпаднал в нещо като самосъжаление. Значи за познатите и другите подобни същества... Та си мислех, че не съм чак толко зле, днес се видях с един познат, който е в момента на някакво радиолечение, след като доскоро беше на химиотерапия, болен е от рак на лимфните жлези човечеца (не, че това ме кара да се чувствам по-добре, даже наобратно защото чувствам, че не използвам възможностите които съдбата ми е оставила на разположение). Значи какво интересно нещо видях, бяхме решили аз и още един познат да се видим да пиинем по нещо и да разнообразим малко нашия общ болен познат. Значи другия ми познат ха да му подаде ръка, ха да каже нещо и накрая изтърси, че не иска да го пипа, защото чел, че някои видове рак били заразни. Интересно нещо, вероятно наистина има заразни видове, но ако нашия познат беше лепнал някой от тях, надали щеше да го крие, пък и едно здрасти надали ще е фатално, все пак има гадже, майка, баща и всякакви други хора дето го пипат целодневно и нищо им няма. Това ми напомня и за друг случай, друг мой познат не поиска да каже здрасти на спинаджия, да не би да се зарази от ръкостискане. После като си тръгнахме, коментара беше, аз не съм му чак такъв приятел като теб, че да рискувам да се заразя. Изскача въпроса: "Що е то приятел и има ли почва у нас?". Аз имам някакви критерии за приятели, могат да са най-добри, около 3-4 души или даже по-малко, обикновени (или добри познати с други думи), около 10-20 души и познати разни, та болника беше във втората категория.

   Какво сме склонни да направим за приятел и какво да пожертваме. Като се замислих се оказа, че някои хора само си мислят, че имат приятели, защото когато наистина се тръшне от заразна болест, никой няма да прецени че си струва риска да го пипне. Други имат десетки приятели, които даже ще умрат за тях. Друг момент е дали всеки има нужда от приятели, някои са заобиколени от хора, които са истински приятели, а въобще не им пука и не държат на това, заслужават ли приятелите си в такъв случай? Може би да, в живота често се получава, че най-желаните неща ги добива онзи който не се стреми към тях.

    Дали са приятелите? Чудех се, какво ми убягва, имам някакво чувство, че нещо ми убягва, все едно ми е в периферииното зрение, а не мога да се завъртя достатъчно бързо за да го видя. Не съм виждал никой от най-добрите ми приятели от години, нито дори съм ги чувал. Дали са те това което не ми стига и заради него чувствам празнина в мен. Трябва да проверя, ще видя как са делата ми тия дни и ще се опитам скоро да ги открия и видя. А може горките да нямат нищо обще и да гоня пак призраци, кой знае :).