Позиция
Почити всеки от нас си е задавал въпроса откъде сме произлезли,има ли някой който ни ръководи,какво става след смъртта и т.н.Въпреки десетките,дори стотиците хипотези никой не е доказал нищо конкретно до този момент.Тъй като мен ме вълнуват особено много тези неща доста пъти съм размишлявал над тях.Да си кажа честно през годините предпочитанията ми към различните теории се меняха многократно.Нито една не задоволява напълно и цялостно въпросите,които си задавам.В този ред на мисли това,до което съм достигнал на този етап е,че няма отговори.Отговорът за мен е временно успокоение за човешкия разум,но той не съществува реално,тъй като има стойност само в дадения момент,но в следващия може да ни се струва като пълен абсурд.Защо се получава така?Може би техническия прогрес вдига все по-високо летвата и затова човек гледа на нещата все по-освободено и допуска нови вероятности,които са били немислими до вчера?Но тогава възниква въпросът до каква степен технологиите могат да се развият и по-точно може ли човек да създаде с помощта на науката всичко,което се ражда в главата му?Естествено,че и най-смелите идеи ще станат реалност някой ден,мисля че няма спор относно това.Но ако е така не значи ли,че светът е такъв какъвто съзнанието ни го създава?А съзнанието ограничено ли е или за него няма граници?След като светът е материално изражение на психиката ни,не се ли опитваме всъщност да разгадаем самите себе си,а не него?Мимсля,че станаха достатъчно много въпросите,а отговорите изглеждат все по-далече.Именно в това се състои идеята ми,че отговорите пораждат въпроси.Следователно отговори няма,те просто не съществуват.И ако трябва да съм още по-ясен,ние самите не искаме те да съществуват,макар и да ги търсим през целия си живот.Но какъв е смисълът на живота ни тогава,ще попитате вие.Е..ако знаех отговора щях да се опровергая!
Според мен човек може да създаде много неща, почти всичко, което му хрумне. Обаче светът не е създаден от него, той си съществува извън нашето съзнание.
Според мен ние не можем да разгадаем истината за света, а само някои нейни елементи. Причината е, че нашето съзнание и нашите сетива са ограничени.
Би ли могла мушицата-еднодневка да осмисли космоса? Или океанското дъно? Това, което виждаме от космоса, е някакво минало състояние, и то отдавна минало. Ние сме слепци и се движим опипом, задачата да опознаем вселената/вселените е прекалено амбициозна. Предостатъчно ни е да се опитаме да опознаем нашия свят, нашата част от вселената.
Аз си представям един хамстер, затворен в аквариум. Подскача, горкият, мъчи се да си изследва средата, и с малкия си мозък си съставя някаква идея къде е. Ако успее да избяга от аквариума - ще тича из стаята, ще се завира тук и там. Обаче няма да разбере за какво е диванът, печката, няма да знае, че има трамваи и селско стопанство и слънце - никога няма да разбере къде е, и какво е това, което е около него. Обаче неговите усилия са похвални: едно такова малко животно все пак иска да направи нещо. Някак си предизвиква умиление и дори уважение.
Нашите теории струват точно колкото теориите на този симпатичен хамстер.
До момента,в който спреш да разсъждаваш за света като ограничено пространство,затваряйки го в аквариуми,стаи и т.н.,ще продължаваш да се сравняваш с хамстер.Знам,сигурно ти звучи абсурдно,това което казвам,но помисли само как ли ще прозвучи на някой..рицар например да му обясниш за компютрите,телефоните,телевизията и т.н.?Ако не ти отсече главата в най-добрия случай и той би си казал,че не би могъл никога да разбере за какво му говориш:) Както и да е,всеки има право на мнение,аз само изказах своето:)
Ха ха и аз така смятам да обмисля написаното дотук.Чакам с нетърпение нещо ново от теб.В спора се раждат гениални идеи и това е най-важното.:))
Обща позиция: няма отговори. Според мен - има междинни отговори, които се стремят към истината, но не могат да я достигнат.
Различия: Според теб светът е материално изражение на психиката. Според мен светът си съществува обективно извън нас, а ние с малкото си мозъче се опитваме да го постигнем. Обаче не можем по следните причини: сетивата ни са ограничени; разумът ни е органичен; докато постигнем есдна част от реалността, тя вече се е променила (информацията ни например за космоса е прекалено стара, а ние на нея базираме теории).
Пример за нашата ограниченост - взет от разказ на Любен Дилов баща: Представи си, че кръвните клетки са разумни. Те опознават своята среда. За тях човешкият организъм е вселена, свят. Те се опитват да постигнат неговите закони, частично успяват. И какво от това? Какво знаят те за слънцето? Те нямат зрение, осезание, слух. Просто нямат шанс да разберат живота, както ние го разбираме. Защо да си въобразяваме, че сме много по-различни от тях? Това, което имаме като картина на света, е нашата картина, нашият свят - но е много далече от истинската картина, за която никога няма да имаме обяснение, защото нямаме информация.
Признавам, че в рамките на следващите 50 години едва ли ще си променя мнението, т.е. не мога да водя конструктивна дискусия, понеже мнението ми не подлежи на развитие.
С това смятам да приключа по въпроса - факта,че ние правим допускания и разсъждаваме над тези въпроси ни отличава коренно от хамстери,клетки и абсолютно всичко друго.Не..не приемам буквално думите ти както някой беше написал,просто не мога да приема,че сме толкова елементарни и живеем в едно затоврено порстранство,където се храним,създаваме потомство и ей така умираме без да разберем за какво става въпрос.На този етап е така,но за мен човек е способен да се развива безгранично,защото е непримирим.
Ако някой ден си промениш мнението ще те чакам на 8ми Януари 2056г. тук да го споделиш,ако искаш:))))
Прието, до скоро в 2056!