Поздрави от затрупаната в снега!
Тази нощ имаше невиждана снежна буря в Колорадо Спрингс - преживяхме една цяла зима тук, но за пръв път виждам такова нещо. Жорко я пропусна, защото е в Сиатъл, но ние й се "насладихме" в пълен размер. (Започнах да качвам снимки в галерията, но ще става бавничко....студ цари в душата ми....)
Вчера беше около 18*С и бяхме по къс ръкав - така, че част от хората в града може и да са пропуснали предупрежденията по ТВ за опасност от снежна буря. Добре, че вчера се заслушах клюкарски в разговори на родителки пред Траяниното училище - казваха, че идващата буря щяла да бъде като бурята през 1997, когато хора по къси панталони били затрупани от внезапен сняг със страхотен вятър, и не могли да излязат от колите си 2 дни и мръзнали вътре. Оттогава жителите на града ни имат винаги одеало в колите си. И ние имаме, само че го оставихме в багажника след пикника за откриването на Траяниното у-ще и просто така си стои отзад в колата ми...
До полунощ температурите бяха между 3- 5*С и у мен се породи надеждата, че може и да ни отмине... Но после се появи силен вятър , който отвя украсите за Хелоуин от съседните къщи... Таничка, обаче, прекара вчера следобеда в прибиране на столове от задния двор, увиване на люлките и махане на украси с ухилени тикви от предния, както и отстраняване на предмети, които могат да излетят от силния вятър (беше обявен за 30-40 мили в час = 50-60 км в час). Абе, работна къщовница се извъдих - разумна и предвидлива.
Сутринта станах от будилника в 6.30, но преди да почна на будя челядта, реших да се насладя на съкровището Интернет и да проверя сайта на училищния район. Дааа - ура! Затвориха училищата, хората не отидоха на работа, а като капак в 9 ч спря и тока (някаква гръмотевица праснала някъде). Централното парно е на ток и къщата почна да се охлажда застрашително. За щастие, кмината е на газ и стояхме край нея... Абе, понеже съм сама, се стреснах доста.
Сега вече ток има, мобилните телефони заработиха (явно някаква клетка беше ударена). С една дума: цили-вили-зацияяяя! Навън вее страховит вятър, затрупва вратата за двора в причудливи форми, дърветата се увуват под напора му, а дворът ни е равен като тепсийка - няма цветни лехи, няма нищо... Снегът е навял почти цялата ограда. Много интересно - ако не слушаш как вие, може и да ти стане красиво... Ама на мен не ми е! Кола не може да излизе от ничий гараж, и няма признаци на живот наоколо. Всички си стоят зарити, нашата тиха уличка също още не е почистена, явно чистят централните. Докато не дойдат момците от Националната гвардия ще тънем в залостеност и тишина....
Качвам снимки направени през замръзналите прозорци, за което се извинявам искрено.
Поздрави от затрупаната в снега!
Вчера беше около 18*С и бяхме по къс ръкав - така, че част от хората в града може и да са пропуснали предупрежденията по ТВ за опасност от снежна буря. Добре, че вчера се заслушах клюкарски в разговори на родителки пред Траяниното училище - казваха, че идващата буря щяла да бъде като бурята през 1997, когато хора по къси панталони били затрупани от внезапен сняг със страхотен вятър, и не могли да излязат от колите си 2 дни и мръзнали вътре. Оттогава жителите на града ни имат винаги одеало в колите си. И ние имаме, само че го оставихме в багажника след пикника за откриването на Траяниното у-ще и просто така си стои отзад в колата ми...
До полунощ температурите бяха между 3- 5*С и у мен се породи надеждата, че може и да ни отмине... Но после се появи силен вятър , който отвя украсите за Хелоуин от съседните къщи... Таничка, обаче, прекара вчера следобеда в прибиране на столове от задния двор, увиване на люлките и махане на украси с ухилени тикви от предния, както и отстраняване на предмети, които могат да излетят от силния вятър (беше обявен за 30-40 мили в час = 50-60 км в час). Абе, работна къщовница се извъдих - разумна и предвидлива.
Сутринта станах от будилника в 6.30, но преди да почна на будя челядта, реших да се насладя на съкровището Интернет и да проверя сайта на училищния район. Дааа - ура! Затвориха училищата, хората не отидоха на работа, а като капак в 9 ч спря и тока (някаква гръмотевица праснала някъде). Централното парно е на ток и къщата почна да се охлажда застрашително. За щастие, кмината е на газ и стояхме край нея... Абе, понеже съм сама, се стреснах доста.
Сега вече ток има, мобилните телефони заработиха (явно някаква клетка беше ударена). С една дума: цили-вили-зацияяяя! Навън вее страховит вятър, затрупва вратата за двора в причудливи форми, дърветата се увуват под напора му, а дворът ни е равен като тепсийка - няма цветни лехи, няма нищо... Снегът е навял почти цялата ограда. Много интересно - ако не слушаш как вие, може и да ти стане красиво... Ама на мен не ми е! Кола не може да излизе от ничий гараж, и няма признаци на живот наоколо. Всички си стоят зарити, нашата тиха уличка също още не е почистена, явно чистят централните. Докато не дойдат момците от Националната гвардия ще тънем в залостеност и тишина....
Качвам снимки направени през замръзналите прозорци, за което се извинявам искрено.
Поздрави от затрупаната в снега!
BgLOG.net
· 02.02.2011
· ElaGeorgieva1
Обаче, тук са влюбени в тия къси панталони. Сега е 5*С и още е на лед всичко, а отсреща играят 3 деца по бермуди и тениски. Леко са откачени, защото когато има слънце, изглежда много топло, въпреки градусите.
И понеже цяла зима караме по блузи с 3/4 или дълъг ръкав, ризи или най-много тънки пуловери (навсякъде си от колата в магазина/банката/заведението/или каквато е там сградата) и заради това притичване от 20-тина метра не ти трябва яке... Само си висят якетата в дрешника... Жалко, не можем да си разходим кожените якета, които тук са безбожно скъпи и като те видят с хубаво кожено яке, чувстваш се по-особен така човек... Ама няма къде...
Целувки!