Поемата на Magyar :)
Сега ще пиша тука моята поема, и мой превод. Свободно след Петъфи (Петьфи), той казваше "ще давам животът ми за любовта, и любовта ми за свободата".
Petőfi után szabadon
Kardot ragadni? Győzni kell! Győzni kell?
A szerelem az életem,
Két szép szemért a csatában elesem,
Csak a kezed kell nekem.
Az életem a szerelem!
Jer velem, légy a kedvesem,
Mert a szerelem, ami az ajkadon terem,
Többet ér, mint ezer győzelem,
S a világért folytatott dicső küzdelem.
Превод
Меч в ръка? Победа! Победа?
Любовта е ми живота,
За два хубави очи ще умирам в битката,
Само рацето ти искам.
Живота ми е любовта!
Идвай, ставай мой любима,
Защото обичът, каквото ражда на твоята уста,
Е по скъп (важен) като един хиляд побед,
И великият борба за Святът.
Любов и Свобода
Две неща ми трябват на земята -те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.
Пеща 1 януари 1847 г.
Аз имам едно друго негово любимо, което има май няколко превода, но този ми харесва на мен най-много:
Шандор Петьофи
1823-1849
ЛУДИЯТ
Защо вий , хора, ме безпокоите?
Махнете се!
Аз бързам, бързам! Страшно съм зает!
Плета камшик от слънчеви лъчи -
да шибам гневно този подъл свят!
Да вие, той , а аз да се присмея,
Тъй както няавга той ми се присмя.
Ха-ха-ха-ха!…
В живота е така.
Един скърби , а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко: "Млък!"
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова
не други, а…приятели добри…
Що мислите, че сториха злодеите,
За да прикрият своята вина?
Аз паднах мъртав, ням и вцепенен,
а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж,
да им отхапя носовете!
"Но не! - си рекох. - Нека им седят,
да имат носове, та да миришат,
когато гния, да се задушават."
Ха-ха-ха-ха!…
А знаете ли где трупа ми скриха?
Във Африка пустинна! Но една
хиена ме подуши и изрови –
хиена беше моя благодетел…
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз ú дадох моето сърце –
отровена от него, тя умря.
Ха-ха-ха-ха!…
Човекът е такъв – на добрината
със зло отплаща,а разправят, бил
той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата.
Не вярвайте! Измама е това!
Човекът сам е цвят,
но коренът му черен в ада никне.
Това научих от един мъртвец.
Но той бе луд. Умря от глад, горкият.
Глупец бе той. Да бе обрал света…
Ха-ха-ха-ха!…
Но…стига съм се кискал като луд.
Би трябвало да плача
и да оплача този мръсен свят.
И бог в небето стене,че създал
такива подли хора на земята.
Но капка полза няма от сълзите му.
Те падат тук, на грешната планета,
А хората ги тъпчат със крака
И ги превръщат – на какво? -
На кал!
Ха-ха-ха-ха!…
А знаете ли - на човешка реч
каква е песента на пъдпъдъка?
Tя означава: бяагай от жени!
Жените тъй изсмукват нас, мъжете,
както моретата – реките.
И ясно е защо – да ги погълнат,
а женското животно е красиво!
Красиво, по-коварно от отрова,
Която в чаша златна усните ни мами.
Аз пих от теб, измамлива любов!
И капчица от тебе по е сладка –
От пълно със отровна жад море.
А…виждали ли сте морето вие,
когато ураганът го люлее
И сее в него като семе смърт?
Видели ли сте ураганът –
като селяк
със вила от светкавици в ръка?
Ха-ха-ха-ха!…
Узрее ли плодът – и пада от дървото.
И ти земя, узря. Пропадай! Сгромоли се!
Не падаш ли?
До утре ще те чакам –
и тогаз
аз сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут,
и сам ще те подпаля – да се пръснеш
На прах във тези небеса!
Ха-ха-ха-ха!…
Magyar, ако става дума за съвременна унгарска поезия, кои поети са в днешно време известни или добри?
Здравей Веселин. Благодаря преводите на Петъфи. Да точно така, говорих от тази късна поема. Другият, от лудият човек не познавах, но бързо прочетох на унгарски. Знаеш интерено е това че просто никой не може да преводи една поема точно.
Ако искам да казвам истината - и защо да лъжа - не познавам днешните поети. Аз много обичам одавните книги, романи, исторически работи, и без малко нищо не знам от днешните. Сигурно познаваш Дон Кихоте да ла Манжа. Той също беше така! :О)
И какво има с българите? Тук никога не чуваме нищо от българската литаратура. Интересуваше мене Бай Ганьо (някъде пишет от Будапеща нещо), но не е преводен на унгарски (или ако преводен, аз не намерих).