Сега обаче е различно. От днес съм отпуска отповечето начинания, а от останалите съм си дал самоотлъчка – който иска да сиги върши. Чудно е как тази ми нагласа автоматично изключва всички терзания занещата, които трябва да се свършат, и аз едва ли не се чувствам сякаш съм сипочивал със седмици. За разлика от другия вариант, когато може със седмици дане върша нищо, но не се чувствам отпочинал, защото времевата таблица непозволява.
Сега наистина е различно. Изключих си всичкисигнали на телефона, заедно с алармите. Поспахме си хубавичко до обед, а вмомента си пийвам кафенцето със сутрешната биричка, която избягвам даупотребявам, когато имам да върша работа. Седя си на компютъра, вживявам секато диджей, пускам си хубава музика и не мисля за никакви проблемации. Сещамсе и за снощи, когато успях да видя доста мили за мен хора, които не бях срещалотдавна. И приятният спомен от хубавото изкарване допълва безгрижната минагласа.
Ех, какво нещо е самовнушението, ех, каквонещо е животът!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви