Подавам оставка в блога на смъртта
Само аз пиша за себе си в романа. Чувствам се
някак си не намясто. Като, че се отцепиха някои
герои, а аз въобще не съществувам в романа.
Само Ви обърквам хода на работата.
някак си не намясто. Като, че се отцепиха някои
герои, а аз въобще не съществувам в романа.
Само Ви обърквам хода на работата.
BgLOG.net
· 23.11.2005
· shtepselinka
Ох, слънчице, недей така. И за мен не пишат, но не се ядосвам. Важното е участието, тръпката! :)
Teri
наистина става страхотен - много интересен и заплетен, но като, че една групичка така са се похаресали повечко и нещата се позавъртяха основно около тях. Лошо няма. И аз си имам любими герои, но ако ще се прави общ роман мисля, че трябва да се намира начин и новите участници в него да могат да се впишат в общата картина, а не само защотото някои хора се харесват. Напълно ми е ясно, че и не всички герои могат да бъдат главни и не държа да бъда такъв, но откакто съм си публикувала главата с желанието ми да "гушна букета" никой не прави нищо по въпроса и това ме кара да се чувствам някак си не на място в романа.
*ИВА*
Язека тъкмо се канех в 30-тата глава да те туря у Ред, ама верно у ред, девойко миличка.
Я не са дръж кат невръстно хлапенце, дето са му зели куклата. Стягай са, момиче, оти та чака нещо неописуемо ужасно в таз 30-та глава. Отдавна си точа ножа за тебе ама исках да та изненадам - една костелива ръка в тъмното са протяга към тебе, тъй да си знаеш.
От друга страна - знаеш ли какво означава оставка. Означава оставам. За мен това е реалното значение на думата. Трябва да се казва "подавам си тръгванката" :)
Оставаш, нали? Плийззззззззззз
дърт ром, барато! Как тъй не пишат за тебе? Че даже песни пеят и та обличат в скъпи одежди!
Щом толкоз плачеш, приятелю, ще ти зема мерките за онзи костюм, дето ти го показах наскоро в блога :)
Много те бива обаче! Знаеш винаги какво да кажеш и как да вдигнеш настроението на хората.
Е, щом ме молиш - оставам
А Вие се гответе за още по-големи измишльотини 
*ИВА*
Бравос, мойто момиче! Оставаш я! Къде ке одиш с тия пранги на краката. Изобщо, как мислиш, че ще излезеш от подземието, в което са намираш, котенце? Нима ке успееш да преминеш покрай пепелянките в дъното на коридора? Или пък ще избегнеш изстрелите на снайперистите, накацали по зъберите на замъка?
Я си стой тук на топло... :)
тя само се шегуваше. Нали не вярваш, наистина, че тя щеше да остави хилядите си почитатели да седят гладни за нейните фантастични съчинения. Това би ни разбило сърцата и би ни хвърлило в море от сълзи. Не тя не би могла да направи такова нещо! Скоро щеше да се смили гледайки разплаканите ни лица, слушайки пресипналите ни гласове, които зоват:
ОЩЕ ОЩЕ ОЩЕ!!!
Думи нямам. Имаш много готино чувство за хумор. Много ми допада. Аз също много обичам черния хумор, само дето не всеки може да го разбира и понася
*ИВА*
"Лейди ин ред бършеше сълзите, които капеха неспирно от нежните й, тъжни очи.
- Искам да се махна от теб! Не мога повече! - прохлипа нежното гласче на, иначе на вид, силната жена.
- Съжалявам миличка. Няма измъкване. Щом веднъж си влезнала, ще си в блога вечно.
Нови реки от сълзи потекоха по зачервената чувствителна кожа на лицето на бившата сутеньорка номер едно. Вестителят обърна лаптопа към Лейди ин ред. Трепкащите зеници се заковаха в дисплея. Сълзите спряха изведнъж, а зениците бавно но сигурно започнаха да се разширяват, докато след секунда целите очи бяха превзети от тях. На страницата на Блог.дет се виждаха няколко снимки, които еднозначно показваха брутални сценки на насилие върху собствената й персона. Миг по късно вратата се отвори и в стаята влезе познат образ. Познат като цяло, но с поглед на някой друг. Или по-скоро поглед на нещо друго. Нещо от някой друг свят..."
Из "Блогът на смъртта - Измъкване - Йок!
Иве, бих искал да те помоля да не пишеш таквиз тъжни работи. Виждам малко свиване на сюжета, породено от притесненията, че се е поразширил неконтролируемо. Даже като прочетох твоите опасения ми хрумнаха едни идейки... Ама ще ги прочетеш, като ми дойде реда ;)
Никакво измъкване, че бат' Боре не се шегува :D
с нетърпение твоите идейки :)
*ИВА*
тази глава я помня, но нямах представа, че "Червеният дракон" и "Ред лайт Плежър" са мои. :)
*ИВА*
Хайде без сръдни и за домашно да напишеш 666 пъти "Никога повече няма да си подавам оставката в Блогът на смъртта, докато не стигне поне до 666та глава на 666ти том :)"
Лейди ин Ред, тука трябва да има ред! Няма да се плашиш! Освен това ти толкова интересна страница си ни отворила със загадъчната ти смърт, че това неминуемо води до доразвиване на това, което си започнала... Нещата са сложни, защото пишем много хора и не се получава така както си го мислем първоначално! Но пък е много интересно и има тръпка! А освен това твоят герой засега е много загадъчен и привличащ към себе си... Чакам новите глави... Имам страхотни идеи!
Недей така, миличка! Лошото е, че героите станаха доста и май нещо не смогваме! Тц! Тц! Лошаво е наистина, че някои остават на заден план! Даже тъпо се получава! Направо се чувствам виновна..."I hate to stay, but then I hate to leave..."
стой бе, виж, дори и мен ме имаше един път, после се позагубих ама сигурно пак някой ще се сети за мен ..... а пък аз не съм писал глава още. кото поостане време и аз ще се кандидатирам за глава ... за написване де ....