Побеснявам като чета подобни подигравки с нашите литературни шедьоври!!!
Ето на какъв виц попаднах в gbg.bg. И това велико наше стихотворение, написано от също толкова великия ИВАН ВАЗОВ, ли трябваше да бъде пародирано? Писна ми вече! Докога???
А тук съм копнала и самата пародия:
О, книжка!
Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...
Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...
И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!
А тук съм копнала и самата пародия:
О, книжка!
Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...
Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...
И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!
Шели,то си е не само за мигане,а за тотално онемяване....
Не одобрявам подобни каламбури с класиката,Диана,така че и аз отбягвам да ги чета.
Да, само че истинските неща, че са истински, се предава от поколение на поколение. За нас, които класиката е била основа в училище и сторията е звучала по-различно, всичко това е явна гавра. Но как изглеждат нещата за едно 12-15 годишно младо същество, за което това е обикновено ежедневие, заливащо го отвсякъде. Откъде ще научи то кои точно са истинските неща? За него истината е гаврата, за него това може, защото това му се предлага отвсякъде и никой не реагира. А и как да реагира - гледах част /мимоходом/ от шоуто на Слави "Бягство към победата". Направо се изумих, че хора по на 30-тина години не знаят къде е лобното място на Христо Ботев и не могат да изрецитират поне четири строфи от някое негово стихотворение. За тези хора кое е истинското и какво те ще предадат като истинско на своите деца? Няма да се учудя, ако след още едно-две поколения се окаже, че Левси и Ботев не са били българи и че запазването на техните паметници е тоталитарна глупост, с която, европеизирайки се, трябва да се разделим.
"Поради что се срамиш,неразумний юроде, да се наречеш болгарин..." Велик българин в тъмата на робството е просвещавал народа си с неговата история, а сега, в светлината на демокрацията и свободна България, тази история се оказва нещо не толкова достоверно и още по-страшното - далеч не свято и безполезно за предаване от род в род.