Победихме: Отхвърлиха софтуерните патенти

Честито на всички, които допринесоха за това! :) Богомиле, пак ме изпревари :)

Лошото е, че парламента отхвърли, но после министрите ще си го прегласуват ....

Teri

Браво!

Не успях да проследя онлайн дискусията, но новината ми стопля сърцето ... Добро начало, много евала на всички, които допринесоха за това, и дано силата е с тях/нас, ако (най-вероятно) се наложи по-нататъшна борба. 

Марио Асенов

Ама, хайде моля ви се, най-после ми обяснете какво му е толкова положителното? Изобщо не съм убедена, че авторското право - такова, каквото е, е за предпочитане. А, доколкото знам, диламата беше това - авторско или патентно право.

Аз не съм защитник нито на единия, нито на другия вариант. Съвсем сериозно моля да ми обясните: от практическа гледна точка кое е по-доброто. И защо?

Патентът е по-различен от авторското право. Ако аз напиша програма, която показва усмивки и взема че патентовам това, ти няма как да напишеш своя програма, която да показва усмивки. Същото е и с текстовия редактор - в него има хиляди най-различни идеи. Ако решиш да направиш свой текстов редактор, ти вече ще си нарушил хиляди пъти патентите. Така няма да има безплатен софтуер, няма да има развитие.  

Teri

Прочети поне някой от материалите в тази секция на линукс за българи:

Софтуерни лицензи/патенти/авторско право

Марио Асенов

Teri, не си съвсем прав. По принцип, идеите не са обект на защита нито от авторското, нито от патентното право. Патентите защищават точно описан обект - ако не е добре описан, не е добра защитен; освен това се доказва новост и т.н.; при това срокът на действие е доста по-къс, вярно, подлежи на продължване след заплащане на определена такса, а и патентите имат действие само за страните, в които са издадени (имаше и европейски патенти, май)

При авторското право - щом е създадено нещо, то автоматично става защитено такова, каквото е - ново или не и т.н. Срокът на действие е 70 год. след смъртта на автора. Проблемът си остава същия.

Ако използвам примера ти с усмивката - и в двата случая е защитена точно определена усмивка, а не усмивката въобще. Вярно, в законодателствата на различни страни има разлики, но те важат и за авторското, и за патентното право. В Холандия, например, авторката на "Хари Потър" забрани продажбата на книгата "Таня Гротър" (от руски автор), макар да не я е преписал дословно. Проблемът е същия. А става въпрос за авторско право.

ОК, разбирам, че може и да има някои тънки моменти. Утре ще тръгна по линковете да си ги изясня :)

Благодаря! 

Може и да не съм успял да обясня добре, защото когато писах това имах много работа и не можех да се аргументирам спокойно.

Ще ти дам нещо, което съм писал за софтуерните патенти, то илюстрира най-добре проблема:

 Софтуерните патенти – от иновации към сложни юридически игри
„Софтуерните патенти са катастрофа за всички софтуерни разработки защото големите програми комбинират множество различни идеи. Да вземем например един текстов редактор – колко функции има в него? Те са стотици функции. И всяка функция е една или няколко идеи събрани заедно. Ако някоя идея може да бъде патентована от някого, то как някой друг изобщо може да напише текстов редактор? Ако пишете свой текстов редактор ще трябва да комбинирате заедно стотици и дори хиляди идеи. Ако те са патентовани, вие ще бъдете осъден.
Така че софтуерните патенти просто са лоши за разработката на софтуер и ползването му. Единственото решение е да не се позволява въвеждането на софтуерни патенти.
Правителство, което иска да окуражи ползването на компютри и разработката на софтуер не бива да създава изкуствени пречки към ползването и разработката на софтуер. Не бива да се създава система, в която можете да бъдете осъден за това, че сте написали програма или пък за това, че я ползвате.“
Ричард Столман, в интервю за в. „Компютри“

При посещението си в София към края на миналия месец, основоположникът на движението за свободен софтуер описа по този начин заплахата до която ще доведе приемането на софтуерните патенти в Европейският съюз. Той спомена, че през юни ще бъде решителният момент, когато ще се разбере, дали Старият континент ще тръгне по стъпките на САЩ, които според него са пагубни за развитието на софтуерната индустрия.
Миналата седмица, гостуващият по покана Интернет общество световно известен и обявен за един от 50-те     най-големи новатори на 21-ви век – проф. Лари Лесинг в своята лекция също говори за опасностите, до които ще доведе приемането на софтуерните патенти в Европа.

Законите за авторските права и патенти

Преди да разберем къде се крие основният проблем със софтуерните патенти, трябва да видим каква е разликата между авторското право и патента.
Законите за авторско право гарантират правата на авторите, върху техният труд. Те обаче не спират никого, който е прочел даден авторски материал да го преразкаже или да реализира по друг начин идеята в него. За разлика от авторското право, патентът защитава самата идея.
Показателен пример за това е случаят с популярният през 1990 г. текстов редактор XyWrite, създадена от компанията XyQuest. Потребителите на приложението получават писмо, в което се съобщава, че за съжаление предложената в програмата две години по-рано функция за автоматична корекция на текст и съкращения нарушава чужд патент, описващ подобно действие. Този патент е бил подаден в патентното ведомство, което го е издало през 1988.
След като получила патента, фирмата собственик се свързала с XyQuest и предявила претенции. Това кара XyQuest да модифицира своя продукт така че да не влиза в нарушение на патента.
Излиза нова версия на текстовият редактор, в която има две значителни промени: вече не може да се коригира с натискането на клавиша интервал след самата сгрешена дума, а достъпът до абревиатурите и съкращенията в потребителският речник се извършва със специален „горещ“ клавиш.
Най-показателен за вредата, която носят софтуерните патенти обаче е скорошният   случай с патента на фирмата Eolas заведен под номер 5,838,906 и покриващ техниката за вграждане на малки интерактивни програми, сред които плъгините, аплетите, скриплетите и ActiveX контролите в уеб страниците. Той бе издаден на Eolas на 17 ноември 1998 г. и фирмата и започва съдебна битка с Microsoft за крупната сума 521 милиона долара. Делото е спечелено, а следващи в списъка са Adobe, Macromedia, Netscape, Red Hat, Apple и др., включително и open-source общността. След съдебната загуба, Microsoft, заедно с „бащата на уеб” Тим Бърнърс Лии сезираха патентното бюро в опит да докажат, че плъгините са се използвали и са добили популярност в софтуера и интернет много преди малката фирма състояща се от два служителя да подаде документи за издаване на патент.

Битката се разигра по „върховете“, но спечелването и бе благоприятно не само за софтуерните компании, но и за уеб разработчиците и потребителите на интернет.  Софтуерните компании не трябваше да търсят начини да заобиколят патента като модифицират своите браузъри, а дизайнерите пък бяха спасени от нуждата да направят спешни промени в уеб страниците, за да могат да бъдат извеждани чрез модифицираните съгласно изискванията на съда браузъри.
Ако Eolas бе запазила своя патент, никой нямаше да  може да посещава страници в интернет, които притежават някаква историческа стойност или не са били променяни с години – а това е един значителен процент съдържание, което при една евентуална промяна на браузъра би станала недостъпна за сърфистите, поне не и в оригинален вид.

Тази битка бе спечелена, но не послужи за урок на големите корпорации. Те мечтаят да припознаят себе си в Eolas и да могат да печелят пари по начина, по който фирмата се опита да го направи. Повечето софтуерни корпорации притежават вече хиляди патенти, ползването на идеите заложени в които може да става само и единствено с разрешение.
Според защитниците на идеята за свободен софтуер един програмист не може в процеса на работата си да прерови всички софтуерни патенти, за да види дали парчето код, което е написало не го прави престъпник.

Какво е положението и какво предстои
Когато оригиналният работен вариант на директивата за приемане на софтуерните патенти влезе в Европейският парламент за първо четене през 2003 г., представителите направиха множество важни промени в текста. Те ограничиха обхвата на това, което може да бъде патентовано като софтуер, до такъв, който поддържа нови физични процеси, като напр. софтуер, който се грижи за изработката на нов вид стомана или нова система за деблокиране на спирачки.
Въпреки промените на парламента, Съвета на министрите (според Ричард Столман напълно неправомерно) гласуват и отхвърлят тези промени и връщат проекта в неговата почти оригинална форма. В този си вид, проектодирективата позволява директното патентоване на софтуера на компютърни програми, структури от данни както и описания на процеси – области, които европейските депутати са изхвърлили от проекта.
Преди две седмици Европейският парламент възстанови дебата по бъдещето на директивата засягаща софтуерните патенти. Различните лобита – за и против ограничаването на сферата на патентите ще могат да правят свои предложения за поправки до края на този месец, когато групата отговорна за предложенията в директивата ще се събере и ще ги обсъди. Гласуването на окончателен вариант на директивата е насрочено за 20 юни и след това през юли ще се проведе решаващото гласуване на второ четене в Страсбург през юли.
Въпреки, че депутатите от европарламента могат да върнат своите поправки, то всяка поправка, както и целият краен документ трябва да бъде гласуван с мнозинство, което може да стане трудно, когато много от депутатите не се явяват изобщо на гласуванията и противниците на софтуерните патенти биха събрали много крехко мнозинство.
С това дали ще бъдат приети софтуерните патенти във видът им в какъвто се предлага то Съвета на министрите зависи и съдбата на над 30 000 софтуерни патента, които вече са били  издадени без правно основание за това от европейското патентно бюро.

Единствената надежда на програмистите е лобито, което ги подкрепя в парламента да се увеличи чрез изпращането на писма до всеки един от депутатите, демонстрации, лепенето на стикери „Не на софтуерните патенти“ и мащабна  интернет кампания. Едни от най-яростните противници на патентите е общността на програмистите създаващи приложения с отворен код, тъй като техните програми не печелят нищо от патентите, а само могат да страдат, тъй като голяма част от приложенията, които създават в новите условия ще бъдат незаконни. Линукс и софтуерът с отворен код са застрашени, тъй като този софтуер е много успешен в области, за които Европейското патентно бюро вече е дало множство патенти. Това са операционните системи, сървърите и мрежовите технологии, базите данни и програмните езици. В тези сегменти лидери са големите корпорации извън ЕС и те притежват огромен брой патенти, които могат да ползват срещу софтуера с отворен код. Патентите могат да се превърнат в оръжието, с което те да защитят своя монопол и олигопол.
Засега противниците на софтуерните патенти срещат най-голяма подкрепа в усилията си да спрат патентите от Полша и Холандия, които решително се противопоставиха на приемането им. Други държави, сред които Германия и Испания също изразиха своите възражения.

Тервел Няголов

Teri

Марио, за малко да ми объркаш понятията :) Прегледах си отново законите и пр. Идеите не са обект на защита! 100% сигурно. Поне в Европа. За САЩ съм забравила вече - те не са ратифицирали същите международни конвенции, които са в сила за повечето страни в света, а други конвенции, които не познавам добре. Ако не се лъжа, най-важните държави, които са страни по тези други конвенции са САЩ и Япония.

Хъм, anispin, дане правим сега дискусията, но да кажа, че донякъде имаш право - думта,или терминът "идея" не се споменава никъде в европейските нормативнидокументи. В този смисъл може да с екаже, че идеите не са обект назащита. Ключовата дума е изобретения, които са: 1. нови, 2. включватизследователска стъпка и 3. са промишлено приложими. Бих могъл давитийствам, че в духа на конвенцията това значи именно защита на новитеразвойни идеи и защита на прилагането им. Стават обаче прекаленоотвлечени понятията, пък и не съм специалист; в общия случай патентнитеадвокати взимат от 500 долара на час нагоре ... :)

Марио Асенов

Блазе им! :)