По темата с дъжда
Дъждът ме натъжава. Слънцето е постоянна величина за деня, не ми се иска да го губя нито за миг. Дъждът е неуспешен опит на природата да измие очите ми от праха на времето, от делничните дребни несгоди, от старите, непростени обиди... Дъждът събужда спомени за отминали времена : например за един прекрасен, топъл летен ден преди много-много години. Тогава във Варна имаше открита естрада, на която свиреше духова музика. Разхождахме се ние – аз, майка ми и баща ми, и тогава заваля един страхотен дъжд. Топъл, летен, на големи капки, със светкавици и гръмотевици – а музикантите самоотвержено стояха и свиреха валс. Тогава майка ми се разсмя и предложи на баща ми да потанцуват. Той – понеже няма чувство за хумор – отказа. Аз обаче приех. И тогава танцувахме двете валс, а духовата музика свиреше само за нас. Всички бяхме мокри до кости, но поне имаше някаква полза – не ти се случва всеки ден да танцуваш валс насред Варна...
Та така – тъжно е, че едва ли вече някога ще танцувам валс, защото майка ми я няма. Духовата музика отдавна не свири в морската градина, не знам дали я има въобще естрадата. А дъждът все си вали...
Та така – тъжно е, че едва ли вече някога ще танцувам валс, защото майка ми я няма. Духовата музика отдавна не свири в морската градина, не знам дали я има въобще естрадата. А дъждът все си вали...
Беше някога, отдавна. Живеех далече от бащиния дом. След един изпит се прибирах към общежитието. Изведнъж заваля. Ситен летен дъжд. Бях облечена с феерична рокля. Събух сандалите и тръгнах боса под дъжда, през локвите....Станах мокра не като кокошка, а като братовчедката и /извини ме за несериозния израз/....
Бях и млада, и някак си щура, по своему....Тогава заобичах дъжда. Без чадър, без обувки усещах сякаш съм прекрачила някакви правила и догми....Вървях и боса, и мокра...Хората се обръщаха и ме гледаха недоумяващо. Дори един човек ме спря: Хей, момиче, ще настинеш!!! Няма!!!-отговорих му вироглаво аз.
Рядко нося чадър, а имам няколко. Съприкосновението ми с неговата мокрота ми действа пречистващо, отпускащо, дори промиващо на негативни мисли и отрицателни емоции.
Ще си призная обаче, че след едно подобно приключение, след като бях влязла в ролята на "мокър от дъжд не се бои"малко се поразболях...
И отново ще напиша: Няма нищо по хубаво от лошото време!!!Допълнението е: Само че в подходящо време...
And I said I didn't like the way he got things done...
Благодаря ти, Ела :)
Манка, "обичам да ми е тъжно с него" е много точно описание според мен. Както винаги ти си романтичка - което е прекрасно :)
Далето, имате весели случки за всякакъв повод, а? :) Всъщност, и аз рядко нося чадър - все ги губя някъде. Самоанализът показва, че подсъзнателно ми се иска да се отдам на предизвикателството. Или пък просто "обичам да ми е тъжно с него".
Mortisha Med, "понякога" е хубаво понятие :) По- често обаче се получават локви, кал, мокро, студено...Обичам хора, които виждат красивото навсякъде - дори в една танцуваща под дъжда двойка. Все по- рядко ги срещам обаче.
Професоре - разбира се, благодаря за валса!
Дали имам весели случки за всякакъв повод? Я да помисля малко...С моите 44 "лазарника"материал има. Колекцията е пълна.
А дали не се страхуваш, че ще ти хареса и затова не се предаваш на предизвикателството???
Що се отнася до "обичам да ми е тъжно с него"...Обичам и да ми е тъжно, и да ми е весело с него. С дъжда. Разбира се, когато ми остане време да му обърна внимание. Но най-обичам да спя, когато вали дъжд.
Често ми се случва обаче, чадърът в чантата, а аз да не го вадя от там. Става дума за онзи дъждец, който тихо ромоли и гали лицето ми. Нямам предвид онзи, другия, плющящия, режещия, брулещия...
ПОвиши ми настроението, толкова е хубаво....Благодаря ти...
Случайна, хубавото на дъжда е, че ще има и друг. Сигурна съм, че ще намериш отново твоя весел летен дъжд.
"Дъжд заваля, аз не плача..."
Защо не са по-дълги дните,
та в болката на своя тих живот
пътека да открием за мечтите -
дъга във летен небосвод?
Не всеки дъжд дъга оставя,
а болките не винаги болят.
Таня Димитрова