По сценарий

 

 

Ще се събудя

малко след седем.

Ще отворя прозореца

на крепостта

и

ще полетя надолу.

Лудост по камъните

ще развее роклята ми

бялата.

Ти по навик

ще дойдеш в 10 и 15

ще спреш под терасата,

ще набереш

номера на мобилния ми

и когато не вдигна,

ще вдигнеш очи

към мушкатото –

цъфна снощи,

капе цвят по паважа –

кап-чук червено,

кап-чук тръпчиво

кап-чук…

Белее скалата в одеждите ми

кървава

не оставих писмо –

за любов ли е,

без любов ли

от дългото чакане е навярно…

до живот.

Мушкатото клюма в съня си,

топля постелята

за последно

преди

скалата

пременена

в одеждите ми бели

да онемее…

Утре рано

лудост по камъните

Защото

ти ще пристигнеш

едва 15 минути след десет.