По планини и долини...

Здравейте драги ми блогъри, блогърки и блогърченца. Отдавна не съм писал тука, чак се срамувам...(тука можете дружно да ме порицаете), ама не ми стига времето напоследък и това и си е.

Не отидох до Манавгат да гледам затъмнението, драго ми дневниче, но за сметка на това ходихме с друзята до Белинташ на 25-26 март и на гости в Ямбол през уикенда. Ходенето до Белинташ е нещо като традиция за разни зарибени по окултното хорица и се прави по равноденствията. В нашия случай изпуснахме баш дните, ама работа, к'о да се прави. Не видяхме извънземни, нито самовили или нещо такова, но луди хорица ( лудите, лудите те да са живи) имаше колкото щеш. В събота 24-И поехме пет човека в една вектра ( без да броим далматинеца Рекс) към култовия връх. След като заредихме традиционно с домашна ракия в Асеновград (да е жив и здрав брат'чеда Бат Ваньо) и следизвестно време друсане по планинските пътища пристигнахме на разклона до Чотрова махала от където се продължава пеш. Там очаквахме да се съберем още една две коли хора, но останахме изненадани, като пристигнаха още 7 с предимно старозагорски регистрации, но имаше и софийски, бургаски и естествено пловдивски. После походихме с раниците още 2-3 километра, като погазихме и сняг и направихме България близо до култовата скала. Там пристигнаха и още хора и една мъжка Лайка, което се сби няколко пъти с Рекс. Група пловдивски алпинисти пристигна по тъмно с китара и неизкончаем репертуар от мръсни песни. Беше голяма веселба.  Като си легнахме беше топло, към 5 се събудих схванат от студ и се навлякох, а в седем имаше лед  по локвите. На сутринта преброихме 13 палатки и над 30 човека.  Повече за Белинташ обещавам да пиша в Туризъм.

Айде засега мило дневниче, че стана дълъг поста пък някои хора хич не ги четат дългите!