По-добра от себе си?!
Ти ме обичаш. Личи от начина, по който ме гледаш, от желанието ти да ме прегърнеш, от всичко, което ми казваш и от нещата, които правиш за мен. И аз те обичам. Повече, отколкото можеш да си представиш. И ако понякога се държа нелогично, то е защото просто аз съм такава.
Случва се да не искам да те виждам. Знай, че в такива дни не искам да виждам никого, а теб най-много, защото си ми най-мил. Умирам да се затворя у дома и в себе си. Да размишлявам за нещата, които ми носят болка. Да плача и да рисувам дъги, слънца, маргаритки. Всичките тези рисунки, дето висят на стената вкъщи са остатъци от някой особено тъжен ден. Най-голямата ми утеха е да се нараня - не физически, а дълбоко. Колкото по-голяма болка си причиня, толкова съм по-доволна от себе си. На мен всъщност ми харесва да страдам. Някакво извратено удоволствие ми носи. Не го разбираш. Не ме позванаваш. Сигурно, затова ме обичаш. Обичам те.
Има доста неща, които искам да ти кажа. Но никога не успявам.. Ти ме упрекваш, че не желая да разговаряме. Напротив! Тъкмо с теб имам нужда да споделя, защото си ми най-мил, най-близък и всъщност единствен. Ти ще разбереш. Ще ме прегърнеш. Ще ме целунеш по челото и ще ми мине. После ще ме познаваш истинска. Никога няма да допусна това.
Казваш, че съм весела и те успокоявам. Тъкмо, когато се смея, съм най-тъжна. Обичаш ме, защото се усмихвам и аз го правя за теб, но истината е, че ми се плаче. Харесва ти, че мога да танцувам неуморно с часове. Шива танцувал върху останките от един развален град. Но аз не съм бог. Мен ме боли.
Обичам те. Ти си точно такъв, какъвто бих искала да бъдеш. Няма по-подходящ човек за мен от теб. Затова не мога да те понасям. Влюбен си в онзи мой образ, който заедно сме изградили в твоето съзнание, но това съвсем не съм аз. Този образ е много по-добър от мен, по-весел, по-искрен. Аз не съм такава. Значи ти обичаш една лъжа. Никога няма да допусна да го научиш.
Уморена съм. От театри и преследване на мечти, които не са мои. Искам да заспя, за да забравя. Искам да се събудя в някоя сутрин, която няма да е утрешната и ще се чувствам различно. По-лека. Искам да се скрия от света и от всички, защото не ги харесвам. Трябва да избягам от себе си.
Ти изобщо не ми помагаш. Появи се, без да съм те търсила. Направи ме щастлива. Обичаш ме, а това ме обърква. Не те искам. Обичам те. Не те искам.
Поредното доказателство,че жените не знаем какво искаме :)
Иначе много ми хареса :)
"Влюбен си в онзи мой образ, който заедно сме изградили в твоето съзнание, но това съвсем не съм аз. Този образ е много по-добър от мен, по-весел, по-искрен. Аз не съм такава. Значи ти обичаш една лъжа."
Волтер (мисля, че не греша името) е казал, че човек най-малко познава себе си.
Едва ли това добро момче търси в теб точно клоун, който да го развеселява, и партньорка по танци. Обаче ако разбере колко е дълбоко отчаянието ти на моменти... дали няма да се отдръпне?
И ако се отдръпне - то ти кого обичаш тогава? Ако той не те познава, и ти не го познаваш, защото не знаеш как той би реагирал на твоята същност. Няма да си сигурна, докато не му разкриеш себе си. Не може ти да си най-пазената си тайна.
Не знам какво търси. Както вече казах, аз него не съм го търсила. Той ме намери. Пожела ме. Има ме. Позволих му да се доближи до мен, дори повече от останалите. Дали няма да се отдръпне, ако разбере, докъде ми стига отчаянието...? Кой знае... Имам наблюдения, че хората харесват тези, които се усмихват, които са щастливи, които обичат живота.
Аз ли кого обичам? Себе си. Също като всички. Щастието за мен е задоволен егоизъм. Имам нужда да се сгушвам до някого, за да си почина. Той ми дава това и аз го обичам. Заради себе си, не заради него.
Момо, никога ли не ти е идвало на ум, че той те обича, заради това, което намира в теб? Заради това, което си?
Да, всеки обича веселите хора, и на мен ми се иска по цял ден да ми е хубаво и да заразявам всички с усмивката си, но това е нереално. Затова сме хора, за да преживяваме различни емоции, за да споделяме и хубавите, и лошите моменти с близкия ни човек. Точно това ни сближава. Има красота в тези отношения. Иначе е нереално....
Ами всъщност е без значение той дали ме обича и защо. Без значение е кой е Той, има ли го и какво мисли, иска, чувства.
Ставаше дума за мен.